Аз,той и болката.

Глава 16

Бяхме в стаята ми.С Джонатън се бяхме сгушили един в друг.Мама влезе в стаята:
-След 3 часа трябва да сме на летището.
-Ахам.
-Добре ли си миличка?
-Да...След писмото съм много добре.
-Сигурна ли си?
-Да.Аааа..Може ли Рос да дойде?
-Разбира се! Защо въобще ме питаш?

Мама излезе от стаята.Усмихнах се и устните на Джонатън и моите се сляха.Докато ми хапеше леко долната устна,вкара езика си при моя и започна да си играе.
Телефонът ми звънна.Отделихме се един от друг и го взех.На екрана беше изписано "Рос♥"
-Как е братчето ми?
-Много добре.Ти?
-И аз така.Виж...След 3 часа заминаваме за Италия и искам да дойдеш да си кажем "Чао" ,защото не искам месец да ти казвам колко те мразя,защото не си ми казал "чао" и не си ми дал прегрътката за чао,която е само за нас! Хуу...
-Добре момичеее....Успокой се!След 30 минути съм пред вас.
-Броя!!! Едно,две,три...

Затворихме си.отново се сгуших в Джонатън.Исках това никога да не свършва.Толкова много ми липсва Джейкъб,но...
Мина около час.Рос все още не беше се дотътрил до нас.Обадих му се:
-Имаш точно две минути да си довлечеш задника в моята стая!
-Ами нека ги направим две секунди.

Вратата се отвори.Пред мен седеше Рос.Прегърнах го и се усмихнах.Толкова много съм преживяла,а той беше през цялото време с мен.А сега за месец едвам ще оживея.Рос водеше труден живот.Майка му е брокер,а баща му е загинал в армията.Имаше малък брат на име Питър.Той почина когато беше на 4.Бяхме на 10.Играехме си навън,когато майка му дойде и ни каза,че се е ударил.След време разбрахме,че е бил болен от рак.Винаги съм до него.Както и той до мен.
Говорихме си дълго време.Майка ми нахлу в стаята и каза,че сме закъсняли и до 10 минути трябва да сме на летището.Бързо се приготвихме.

*На летището*

Часът бе 16:50.След 20 минути излитаме.Прегърнах Рос и той ми каза:
-И да ми звъниш всеки ден!!!
-Разбира се!

Качихме се в самолета.От очите ми започнаха да капят сълзи.Пуснах си музика.През полета се бях подпряла на Джонатън.Майка ми спеше.Баща ми също.Моето момче ме гледаше.Слушахме музика и си говорихме.Неусетно съм заспала.

*В съня ми*

Слънцето грееше.Всичко беше прекрасно.Бяхме на плажовете на Хаваи.Беше удивително.От едната ми страна беше Джонатън,а от другата Джейкъб.
-Ела при мен принцесо!-каза Джейкъб.
-Тя иска при мен!-извика Джонатън.

Двамата се караха.Плачех и гледах ту единия,ту другия.Свлякох се на земята и сложих ръцете си на очите ми.Джейкъб дойде и клекна.Попита ме как съм.Целуна ме и каза,че каквото и да става винаги ще е с мен.Джонатън му стисна ръката и Джейкъб му зарече да се грижи за мен.Джонатън обеща и се усмихна.

*Реален живот*

Събудих се от гласа на стюарда,който предупреждаваше да си сложим коланите,защото след 10 минути кацаме.Погледнах Джонатън и се усмихнах.
-Няма да ме оставиш нали?
-Никога и за нищо на света!
-Обичам те!
-Повече! ❤

Авторска бележка:
Хей хей хей!!! Радвам се,че вече историята има 300 четения!❤