I got my eyes on you

Част 1

         Беше края на деня. И както обикновено бях уморена, но баща ми искаше да ходим на кино към 21:00 часа, заедно с мама. Първо срещата беше в една пицария към осем часа. Двамата с мама си говореха и аз не ги слушах, но по едно време нещо в разговора им ми привлече вниманието.
      - Ти не си добре! Не си и във форма! Осъзнаваш ли какво можеш да ни причиниш?! Що за егоист трябва да си?!- скара се мама на татко.
      - Хей! Хей! За каво става дума?!- намесих се и аз.
      - Виж, мила, не мисля, че трябва да ти казваме...- отговори с мек тон баща ми.
       - А ти разбери, че не съм бебе! Мамо кажи ми!- Аа не! Ядосах се!
       - Той... Иска да изкачи Еверест!- каза ядосано мама, а аз избухнах в смях.
       - Хаахахах!! Оо.. О, Боже! Като че ли би го направил! Стига, бъдете реалисти! Най много да се спъне на някое камъче и да се върне долу!- продължавах да се кикотя.
       - Ъмм.. Всъщност вече съм определил дата, 18-ти април...- говореше сериозно той.
       Спрях да се смея и станах сериозна, след което му се скарах.
       - Ти наред ли си?! Разбираш ли че ти трябват години подготовка!!
        - Ама то ще минем през един по-лек маршрут и то с професионалисти...
        - Чуваш ли се?! Това не ти е пътечка в центъра до кафенето! Там винаги е трудно, няма леки маршрути!- прекъснах го и му се развиках.
        - Не разбирам какво точно ще постигнеш! Заради славата ли го правиш? Защо?!- обади се мама.
        - Какви сте песимистки само! Аз няма да умра!
        - Напротив! Няма да оцелееш! И ако въобще се върнеш, няма да ти проговря!- заключих и отново си погледнах телефона.
        - Ей.. Аз...
        - Няма с какво да се оправдаеш!- смъмри го мама и продължиха разговора си, а аз пак спрях да ги слушам.
       Като стана време тръгнахме от ресторанта и се запътихме към мола, заради киното. Познайте кой филм гледахме... „Еверест"! Ехаа колко хубаво! *поглежда с досада*
      Когато свърши филма, още повече се разсърдих на баща ми. Та то половината умряха! И то професионалисти! Та какво го чака него?!
        - Ела тук, не се цупи!- каза с тъжна физиономия той, като си тръгвахме.
        - Остави ме, сърдита съм ти!- отблъснах го веднага щом го каза и продължих да ходя напред, с бързи крачки. Очите ми се напълниха със сълзи, но гледах да не се вижда. Исках да си излея всичко на приятелките си на следващия ден! Или на.. Въображаемото си гадже.(LOL😂) Тъкмо питах Алис, Далия и Лора(всъщност ги има в листа с български имена😂☝🏼️) дали искат да се чуем по Скайп по-късно. Сългасиха се, но накрая се чух само с Алис, защото само тя беше свободна.
     Както и да е... Вечерта гледах някакво музикално предаване. Имаше едно много сладко момче Лухан. Той пее уникално и е очарователен. Както и да е... Започнах да се ровя из интернет за него и да свалям снимки и знате, обикновени fangirl-ски неща^^. Ако го видех някъде щях да го.. Нападна! За една снимка поне. Е, всъщност така щях да изглеждам като луда! Но какво толкова, няма какво да губя, все пак ще го видя един път в живота си. И така.. Легнах си и го сънувах..
      Пропуснах да кажа, че баща ми е... Нещо като важна клечка.. В смисъл той се мисли за много важен, но не е. Всъщност е шеф на едно от най- известните звукозаписни компании в част от Европа.
      На следващия ден, като свърших училище, не знам защо, но бях много енргична, което по принцип не се случва след училище! Прибрах се вкъщи и метнах раницата на пода. Мама беше в кухнята и готвеше нещо. Отидох при нея да пия вода.
       - Здрасти!- поздравих я, сипвайки вода в чашата.
       - Здрасти!-продължи да бърка там каквото бъркаше и след кратко мълчание продължи.- Тази вечер сме на вечерия с някаква нова "звезда" на студиото, така че си приготви дрехи и такива неща!
        -Добре!- казах, като изпих водата и се запътих към стаята си.
      Отворих гардероба. Разгледах си дрехите и накрая избрах една черна рокля с дантелено деколте и черно яке.
      Научих за другия ден и дойде време да се оправям. Облякох се, сложих спирала и гланц, а косата само я сресах, тя е естествено права и просто я оставих така. Вече бяхме при колата и баща ми направи комплимент:
      - Еей, издокарала си се, а?
    Аз само го погледнах с поглед "сериозно ли? Не се и опитвай!" и влязох в колата.
    Най-сетне пристигнахме и влязохме в ресторанта. Ние пристигнахме преди „новата звезда" и почакахме.
      - Добър вечер!
      - Добър вечер!- чух размяна на поздрави и вдигнах погледа от телефона си.
    "Но.. Но.. Това е Лухан! Същия от предаването!! Какво да правя?! Не, не, не! Няма да го моля за снимка! Ако работи в студиото на баща ми, не мога да се държа с него като фен!"-мислех си и се озъртах. След малко дойде и моят ред да се здрависаме. Той ми подаде ръка и аз го погледнах. Леле колко беше висок! Най- накрая се осъзнах, станах от стола и се здрависахме. Седнах отново и той седна до мен! Оох, защо седна до меен? Трябваше да се отърва от неловкостта и станах от стола. Имаше шведска маса и отидох да си взема нещо, въпреки, че не бях гладна. Само за да убия време, обикалях около масата безцелно и по едно време се блъснах в някой. Обърнах се веднага. Беше Лухан! О, по дяволите! Омазах му дрехите с храната! Започнах да го бърша с една салфетка с бързи движения.
       - Извинявай! Съжалям! Боже мили! Каква съм глупачка..
       - Ей, ей..- спря ми ръцете- По-спокойно! Имам други дрехи в колата!- каза със странен поглед и излезе от ресторанта.
      Пфф.. По-неловка ситуация не съм имала! Всъщност имала съм, но и тази е доста кофти.
        Такам.. Ето я новата история, всъщност маалко се вдъхнових от живота ми, но естествено не за частта със срещането с Лухан. Надявам се да ви е харесало и моля ви не се сърдете, ако не ъпдейтвам често, защото напоследък музата и времето ми обягват..😂🙌🏼 LOVE YOU💖