What Is Love (ЕХО)

Тайното излизане(част 3)

     На сутринта:
И двамата се събудихме горе долу по едно и също време. Намерих се в седнало положение, а Ан беше легнала. Разтърках очи и видях, че майка ми, баща ми и сетра ми седят пред нас и ни гледат със скръстени ръце. След малко баща ми проговори.
       - Къде беше? И коя е тази?- продължаваше да гледа сериозно.
       След малко и Ан се разсъни.
      - Ъ? Къде сме?- огледа се.
      Не знаех какво да кажа. Боже! Какво да правя?! Реших да кажа истината. Те сигурно и без това знаеха, че съм излязъл тайно.
     - И-излязохме с-снощи.. На. Р-разходка и стигнахме далече и... На нея й се доспа, а нашата къща беше по-близо...- заеквах. Добре де това не е пълната истина, но те не трябваше да разбират за дискотеката.
     - Значи си излязъл през нощта и си завлякъл и момичето?!- скара ми се майка ми.
     -.....- не казах нищо и сведох поглед.
     - Хоо! Ще го накажете лии?- извика засмяно сестра ми.
     - Шшшт!!!- изсумтях.
     - Всъщност да! Добра идея! Браво мила! А ти, господинчо си наказан! За четири седмици няма да излизаш другаде освен на училище!
     - Пфф.. Малко предателче- погледнах сестра си заплашително, а тя се направи на оплашена.
     - Сега заведи момичето в дома й и обяснете всичко! Марш!
     - Хайде, Ан! - подканих я и й помогнах да стане.
     По пътя натам не си казахме нито дума.
     Най- сетне стигнахме. Звъннахме на врата и майка й ни отвори.
      - Ооо, Ан! Къде беше?!- прегърна я силно и говореше разтревожено.- Звънях ти, но телефонът ти беше в къщата! Какво стана?!
      - Мамо! Спокойно добре съм! Просто... Снощи не можах да заспя и излязох с Джимин на..разходка и...
      - Това ли е Джимин?- тя ме посочи.
      - Да..- казах и помахах.
      - Здравей..-поздрави ме тя недоверчиво-Ан, баща ти не знае за това, така че по-добре да не разбира, нали? Ти пак ще си понесеш наказанието, нали знаеш?- размаха пръст пред лицето на Ан.
      - Даа.. Да знам.. Чао, Джимин- тя ме прегърна и аз си тръгнах.
      От името на Ан:
  На другия ден бях на даскало и не говорех много, защото не бях на кеф, а това не е обичайно за мен, аз постоянно плямпам! Очевидно приятелките ми забелязаха и ме попитаха дали има нещо, но аз само им отговарях с едно "не" и това беше. Бях наказана да не излизам на други места, освен на училище за три седмици! И кой знае какво си мисли мама за Джимин?! Кога ли пак щях да го видя? Ъхх... Цял ден за това си мислех. На всичкото отгоре спомените ми бяха мъгливи и помня само, че се напих и ми се виеше свят.
      Главата е кратка, но исках най-накрая да го приключа това тайно излизане и да не смесвам нещата. LOVE YOU💖💖💖