Аз,той и болката.

Глава 17

Вече сме в Италия.На летището видях...Няма да повярвате:
-Това не е ли Лаура Перез?
-Точно тя е!

Отидох при нея.Усмихнах се,потупах я по рамото и тя се обърна.
-Здравей! Може ли да се снимаме?
-Да разбира се!

Снимахме се и се усмихнах още повече.Тя минподаде едно листче и ми намигна.На него пишеше номера и и:
Когато ти трябва помощ ми се обади :) <3! Усмивки:Лу!

*След 2 часа.*
Вече бяхме в хотела.Метнах се на огтимното легло.Джонатън влезе клатушкайки се с големите куфари. Засмя се и лвгна до мен.
-Италия е красива!
-Довечера сме на вечеря!
-Вечеря?
-Дам.
-Към колко ще ме водиш и къде?
-Ами в 20:00 и ще е изненада.
-Щом казваш!

Отворихме прозореца.Излязох на терасата.Лъхна ме прохладния вятър.Усетих аромат на пица.
-Джонатън!
-Да?
-Искам пица!
-Ммм...Много си нахална.
-Стига дее...Веднъж да те помоля за нещо.
-Ама ти не ме помомли.Съобщи ми.
-Моля теее!!!!
-Офф...Какво да те правя...Ела!

Излязохме от хотела.Тръгнахме по една тясна улица.Видяхме магазин за пица.
-Здрастии! Това е ма-га-зи-на за Пица на Марчелии...
-Здравейте! Говорим италиански.Моля Ви не се правете на идиот!
-Ъмм...Толкова ли беше зле.
-Повече от колкото си мислите.
-От къде сте?
-Барселона.
-Ооо..Красив град!
-Също като Мадрид!
-Благодарим! Какво ще желаете?
-Пица с гъби.Фамилна!
-Веднага.Как се казвате?
-Аз съм Виктория,а това е Джонатън!
-За колко време сте тук?
-Три месеца.А вие сте?
-Марчели,а това е сънът ми Карлос.

От една стаичка излезе едно много красиво момче.Изглеждаше на около 17-18 години.Беше с кестенява коса и с шарени очи.Беше много висок.Приличаше много на Камерън Бойс.
-Какво Ви доведе в Мадрид?
-На почивка сме.
-Надяваме се да си прекарате прекрасно в Мадрид!

Взехме пиците и излязохме.Целунах Джонатън.Водях как отклоняваше погледа си към едно момиче.Това ме ядоса.
-Скъпи,какво гледаш?
-Нищо!

Мразех,когато някой ме лъжеше.А той в момента го правеше.Усмихнах се и седнахме на една маса.Продължаваше да гледа момичето.Тя дойде при нас.
-Джонатън? Здравейй!!
-Франческа? Какво правиш тук?
-Ами тук живея.Ти?
-Тук съм на почивка.Запознайте се! Това е Виктория...Братовчедка ми,а това е Фран...Бившата ми приятелка.
-Мхмм...А защо се разделихте?-попитах аз.
-Когато сестра и загина бях много зле.И се скарахме.

Аз се изправих.Погледнах Франческа.Беше облечена с къса пола и потник с който се виждаше сутиена и.Имаше 15 сантиметров ток.Хванах Джонатън за ръката и го издърпах малко.
-Братовчедка значи?
-Ще си помисли,че бързо съм забравил Клара.
-Виж...Когато не те е срам че излизаш с мен ми се обади.До тогава не искам да говоря с теб.
-Защо се държиш така?
-Защото не ми е приятно да казваш,че съм твоя братовчедка пред бившата ти.
-Ами добре...

Той отиде до Франческа и я целуна.По страните ми започнаха да се стичат сълзи.Болеше ме.Как исках сега Джейкъб да е до мен.Защо Джонтън направи това?
-Ти си нещасник.
-Ти си кучка!

Ударих му шамар и се върнах в хотела.Исках да плача и да се самоубия.Мама дойде в стаята.Разбра,че нещо е станало и ме прегърна.Разказах и всичко.Взех куфара на Джонатън и го изкарах пред стаята.
-Миличка...Той не е истински мъж.
-Мамо,той беше до мен когато ми беше най-трудно.
-Лъвът не сменя лъвицата за мърша!
-Значи той не е лъв?
-Точно така! Недей да страдаш.