Беше края на един дъждовен ден и група приятели се бяха събрали в клсаната си стая около една запалена свещ,разказвайки си страшни истории.
Меги,най-голямата,започна да разказва на останалите-
-В един дъждовен ден като този,учителката загубила равновесие,паднала по стълбите и умряла. Директорът се държал с училището като със свое дете но...Нещастието продължило...На определен ден след инцидента,беше решено онова училище да затвори вратите си. Оттогава,сърцето на директора било наранено толкова много,че в деня на затварянето се качил на покрива на училището и се самоубил!-всички бяха премръзнали от ужас и Меги продължи-Където сме сега,Академия Уиндсом, е било начално училище-Сириал Кейн.
Алан,целия побит от тръпки,едва се обади.
-С-Сериозно ли?!
Меги кимна в знак на съгласие и продължи.
-Учителката,която е паднала по стълбите все още няма идея,че е умряла на онзи ден.Казват...Че на дъждовни дни след училище,като сега,тя все още обикаляла из тези тъмни коридори. Да...Точно по това време...
Точно в същия момент вратата бавно се отвори и изкърца като се чу страховит и дълбок глас.
-Кой все още е тук?
Всички се изплашиха и извикаха,а точно тогава токът отново дойде и те видяха,че това е учителката им,която се е шегувала.
-Защо още сте тук,деца? -усмихна се тя-Не трябваше ли вече да сте се прибрали?
Меги като най-голяма й отговори.
-Извинете,госпожице,но искахме да изпратим Лорейн,тъй като тя е за последен ден тук...
Учителката кмна и се засмя.
-Добре тогава~! Само малко побързайте,че след малко училището затваря.-тя излезе от стаята и те се спогледаха.
-Хей,всички!-обади се Алиса-Бях намерила наскоро в интернет една магия която ще ни държи винаги свързани,колкото и да сме далеч един от друг!-извади от чантата си една хартиена фигурка,наподобяваща момиченце-Така...Всеки да хване една част от кукличката и да я стиска здраво!-всички хванаха куклата и гледаха към Алиса.
Ами сега?-попита нетърпеливо Джъстин.
-Сега кажете девет пъти "Завинаги заедно" и на три късаме своето парче от куклата.-всички я послушаха и го направиха-Добре... Едно...Две...ТРИ!
Всички скъсаха своето парче.
-Е мисля,че това е магията!-продължи Алиса-сега всички да си сложат парчето в ученическите карти,и никога да не го губят!
Но в същия момент целия под започна да се тресе.
-З-Земетресение?!
Малки части от пода започнаха да се отчупват,а надолу не се виждаше другия етаж,просто тъмнина. Когато бе невъзможно да се бяга всички паднаха в дупката...
Е надявам се да ви е харесало.. ^-^ Извинявам се ако има грешки. Ще се постарая да пусна другата част много скоро~!
