Medical Reasons/ Докторът казва...

Мести се

Нико

Уил каза, че ще живее при мен, но ако това ме тревожи да му съобщя.

-Уил, аз не знам дали...дали има нужда да се тревожа за това, няма нали? Аз си мисля, че всичко ми е наред, но кажи какво точно разказа на Хирон.

-Ами, когато съм дошъл да те търся снощи, ти си спял не съм могъл да те събудя. Но след малко сам си го направил и си казал, че не е нищо особено. И въпреки това съм останал да спя при теб. Казах му, че според мен ти трябва денонощно наблюдение, а вече наистина е така, и той разреши временното ми преместване при теб. В общи линии това е разговорът ни.

Учудвах се на изобретателността на Уил, начина по който е извъртял нещата пред Хирон казвайки и части от истината. За да може да е по-близо до мен, а и нямах нищо против да бъде така.

-Колко е часът?-попитах.

-О, ами някъде към пет и половина следобяд. Гладен ли си?

-Като го спомена, да много. Но щом е толкова късно, значи си пропуснал смяната си заради мен! Много съжалявам за проблемите, които ти създадох!

-Какви проблеми, благодарение на теб това бяха най-спокойните шест часа в последно време! Пък и няма по-хубава гледка от теб, докато спиш!-ухили се.

Чувствах се странно, останах в лагера по доста причини, но нещо ме караше да си мисля че Уил е най-голямата от тях. Наистина е специален, по някакъв много странен начин. Да, дълго време, даже прекалено дълго, бях влюбен в Пърси. Той беше нещо като идеал за мен, но съвсем на скоро разбрах, че е като всички полубогове. С откачен живот, преобладаващи битки и божествен родител, точно като останалите. Но с Уил беше друго. Той не бе от типичните модели за подражание, но вършеше куп неща, беше мил, внимателен към всичко и всички. Наистина специален човек.
Пресегнах се към него, улових яката на лекарската му престилка и го привлякох към мен в целувка, от която сам се учудих. Успяваше да ме възбуди само с жест, физиономия или една дума толкова много, че не знаех какво да правя. Той явно се съвзе от изненадата и ме хвана през кръста бутайки ме назад на леглото.

-Вчера успя да ме изкараш извън релси.-прошепна.-Сега обаче, нямам намерение да ти го разреша отново!

-Амбицираш ме да си го поставя за цел, а целите си постигам с цената на всичко.-ухилих се в отговор на предизвикателството.