- Какво си ме зяпнала? Не са ли те учили, че не е учтиво да гледаш хората толкова продължително време? - каза момчето грубо и обърна погледа си към прозореца.
Тембъра на гласа му беше дълбок, говореше бързо, без да се замисля какво казва. Личеше си, че е нервен. През целия път потропваше с крак и почукваше с пръсти по дръжката на седалката. Чувствах се неловко в неговата компания. Все едно бях малко дете, което са хванали да си краде бисквитка от буркана в горния шкаф. Автобусът спря на една от спирките. Осъзнах, че съм изпуснала моята по време на мислите си. Бързо слязох и докато тръгвах в обратната посока се обърнах и видях как той е залепил нос на прозореца и гледа замислено на някъде.
Клеър ме видя след четвъртия час.
- Сара, къде се губиш цял ден? Защо не слезе, когато те виках?
- Не съм чула, бях се унесла. - та тя дори ме е викала, къде ми е бил ума??
О, сетих се. Не че съм забравяла. Цял ден не спирах да мисля за очите му, лицето му, уникалната му коса, колко грубо и нервно говореше, как бе залепил носа си толкова сладко на прозореца, как трябваше да сложа край на живота му...
-Имаме нов ученик деца! - извика директора по грамофона в столовата. - Името му е Ник и се надявам всички да се държите подобаващо с него, без да го изолирате. Той ще бъде новото попълнение в отбора по бейзбол, така че най-вероятно ще иска да седне до отбора си. Момчета дръпнете още един стол!
В този момент през вратата видях да влиза момче, не по-голямо от година от мен, с тъмна коса, късо подстригана, висок и дори през зимното яке се очертаваха бицепсите на ръцете му. Стомахът ми се сви на топка. Очите му бяха абсолютно същия цвят, както тези на русото момче от автобуса. Тук вече се обърках жестоко. Ник започна да се увърта неуверено, защото не знаеше къде да седне. Момчетата от отбора го извикаха и той плахо им се усмихна. Въпреки че, всички бяха насочили погледите си към него, той остана спокоен. Видях непознато за мен пламъче в красивите му очи, може би на интерес. Точно преди да седне на масата погледите ни се засякоха. И вместо да се държи грубо и да ме попита какво съм го зяпнала, той ми помаха и плътните му устни се извиха в усмивка, показвайки перфектно наредените му зъби. Помахах му също и се зачудих. Явно бяха пълни противоположности с онзи от автобуса. Единият рус, много висок, добро телосложение, но не и мускулест, малки устни, грубо държание, нервен и твърде енегричен. Другият - черна коса, големи плътни устни, спортен тип очевидно, мил и изключително спокоен. Сякаш като го погледнеш, по изражението му четеш щастие, хармония и меланхолия. Ами русият? Неспокойство, забързаност, грубост, а все същите дълбоки, яркосини очи, които те поглъщат като бездънен океан.
Звънецът би и всички се запътиха към класните стаи. Оказа се, че Ник е в класа ми по химия. Понеже бях добра, учителят ми го връчи за партньор.
- Сара ще ти помогне да влезеш в крачка с класа. Тя ще ти покаже всичко, което сме научили досега, нали?
- Ъм да, няма проблем. - нямаше какво друго да кажа. Ник взе бялата си престилка и седна до мен. Може би доста по-близо от очакваното. Дланите ми започнаха да се потят. Трябваше да науча повече за него. Иначе как да разбера кой от двамата е този с правилните яркосини очи? Сякаш прочел мислите ми той се обърна към мен и се усмихна.
- Радвам се, че красиво момиче като теб се падна да ме обучава. - каза той и сложи един кичур, паднал от опашката ми, зад ухото. Изчервих се. Моляяя? Аз се изчервих! Не мога да повярвам. Този беше пълен самохвалко, сваляч, който вероятно си вярваше, че може да приложи хватките си на всяко момиче и тя да падне в краката му. И аз за Бога се изчервих, започнах да се потя още повече, пулсът ми неузнаваемо се ускори.
- Хм, благодаря. Е, Ник, какво те води в малкия ни град и точно в нашето училище?
- С майка ми решихме, че имаме нужда от нещо ново и се преместихме тук, а за гимназията нямаше никакъв спор, тя е най-престижната в града, разбира се, че ще се запиша , а и знаех, че няма как да не ме приемат, беше фасулска работа. Въпреки че, майка ми не искаше да ме записва тук, защото прочетохме за момчето, убито на онова парти. О, той ти е бил гадже нали? Извинявай, много съм несъобразителен. - каза той и ме погледна виновно. Уха! Не стига, че имаше твърде добра самооценка, ами още от първия ни разговор ми нанесе удар под кръста с темата за мъртвия ми бивш.
- Щом си толкова умен, защо ти е нужна помощ по химия? - лукаво се усмихнах аз с присвити очи и зачаках отговора му.
- Сара, скъпа Сара, знам много повече за теб, отколкото ти за мен. Нека нямаме пререкания още от първия ден и да започнем да работим. - повдигна вежди Ник и хвана епруветката си.
Бях останала без думи. Че кой е този самовлюбен, нарцистичен задник, че да ми говори така. Бил знаел за мен, много повече отколкото аз за него. Да, да друг път! Само, защото е много красив си вярва толкова. До края на часа не си продумахме. Докосна ме веднъж и по тялото ми мина искра. Мисля, че и той усети нещо, защото веднага отдръпна ръката си.
Объркано вървях към спирката си сама, защото Клеър имаше допълнителен по руски и нямах намерение да я чакам 45 минути. Как така бях срещнала и двете момчета от съня си в един ден. Кой от тях беше ангел, дали и двамата не бяха? Ами ако се познаваха? Толкова много въпроси, на които нямах отговори, се въртяха в главата ми. Как така и покрай двамата изпитвах такова неудобство? И от двамата се притеснявах и сякаш те също се притесняваха от мен, но не се усещаше толкова. Автобусът дойде 5 минути по-късно. Отново нямаше места, какъв късмет само. Подпрях се на една от седалките. Веднага някой ме побутна. Обърнах се и познайте кого видях. Русокосото момче ме гледаше на кръв.
- Какъв ти е проблема пък сега? - попитах аз раздразнено.
- Подпираш се на главата ми, може би?
- Ами да виждаш свободно място, където да седна?
- Добре и без това слизам след малко, седни ти, аз ще стана. - каза той още по-раздразнено, с повишен тон. Аз също бях изнервена от нетактичността му. Той се изправи и се очудих на височината му. Седнах, без да чакам втора покана и в този момент автобусът спря. Той тръгна забързано към вратата и тогава видях, че на блузата му отзад пишеше Браян 03. Явно и той спортуваше нещо. Погледнах към прозореца и за последно зърнах очите му, които ме погледнаха любопитно.
Днешният ден определено беше доста изморителен. Влязох вкъщи и без да поглеждам колко много домашни имам, легнах и заспах неспокойно, сънувайки Ник и Браян и дълбоките им яркосини очи ...
