Сблъсък

124 8 2
                                    



Гледната точка на Джуан Брайън

Винаги съм обичала птиците.

Обичам песните им, обичам пъстрите им крила и малките мъниста, които са очите им.

Начинът по който ме следят, кацнали на клона.

Начинът, по който летят в небето, над мен, минават през облаците и се изгубват в синините.

Винаги съм искала да бъда една от тях...


     Но уви, родила съм се човек и съм обречена да стоя здраво на двата си крака на земята и вместо да се нося във въздуха, трябваше да чакам последния училищен звънец да бие, за да се прибера. Бях по-нетърпелива от когато и да било.

     Секунди преди да бие, вече си бях прибрала нещата и чаках в стартова позиция- бях отпуснала тежестта си на ръцете, подпрени на чина, якето ми беше здраво вързано на кръста и чантата ми- преметната през рамо. С биенето се изстрелях от стаята и се затичах с бясна скорост през коридорите, преди да са се напълнили с ученици.

     Повечето врати още не се бяха отворили и се надявах да не срещна препятствия по пътя.

     -Джу! Чакай! -Извика ме приятелката ми. Беше задъхана. Не можеше да издържи на моето темпо. Обърнах глава назад и в същия момент сблъсъкът изкара въздуха от дробовете ми.

     Докато се съвзема, осъзнах, че това, в което се бях блъснала, вече се отдалечаваше в обратна посока. Момче. От моя курс. Зърнах за миг къса кестенява коса изпод сивата качулка, после Лина се надвеси отгоре ми и го изгубих от поглед.

     -Добре ли си? - Попита тя със зачервено лице и започна да се смее звънливо.

     -Била съм и по-добре... -Промърморих. Забелязах малка бяла книжка, разтворена до мен. Реших, че сигурно е на онова момче. Бързо я прибрах в раницата си и протегнах ръка към приятелката си. -Ще ми помогнеш ли да стана?

     -Да, ей сега... само да се посмея още малко - и тя продължи да се хили насреща ми. По едно време осъзнахме, че сме запречили главния вход и се изтеглихме бързо в двора. Лина сякаш нарочно се влачеше, което ме побъркваше вътрешно.

     -Хайде, хайде -подканих я аз и с бърза крачка тръгнахме към центъра. Към главната книжарница.

I wanna always be with you...Where stories live. Discover now