STR8 to GAY |Eminem Gay Fanfiction| на български език (18+)

Част 1

 "Шибано селфи ли правиш?!" 

"Да, можеш ли да погледнеш към камерата?"

"Вън!"

"Аз също правя бийтове..."

"Изчезвай!" 

Погледнах към режисьора и лека усмивка се появи на лицето ми, когато той вдигна палец и заедно с екипа започнаха да ме аплодират. Излязох от колата, като започнах да поздравявам всеки един от хората, които работиха с мен върху официалното видео на Phenomenal. 

 - Свършихме страхотна работа. - Един от операторите потупа рамото ми и леко ме прегърна.

 - Определено. Благодаря на всички! - Исках вече всичко да приключи, за да може отново да легна в удобното си легло и да се наспя. Лека полека снимачната площадка започна да се опразва, докато накрая остана просто един гол терен, вървях сам към служебния паркинг, припомняйки си за мястото, където паркирах колата по-рано днес.

 - Случайно да имаш запалка? - Изплаших се от внезапното нарушаване на тишината, погледах надясно и се загледах в мъж, отчаяно да опитва да запали цигарата си, той не вдигна поглед към мен, краката му бяга кръстосани като единия беше подпрян на една от бетонените колони в паркинга. Беше облечен в черно, но сакото му беше запретнато до лактите му.

 - Не пуша. - Отговорът ми беше по-скоро като въпрос. Сега беше моментът да продължа по пътя си, но нещо ме държеше на място, сякаш бях залепен и не можеш да помръдна. Вместо да анализирам положението, в което се намират, аз се съсредоточих върху него. Смръщих вежди и с леко отворена уста продължих да го наблюдавам как се опитва да запали цигара. Какво прави тук? Кой е той? Защо е тук? Не беше част от екипа. 

 - Мамка му! - Ядоса се на себе си. Той изобщо чу ли отговора ми? Непознатият мъж почеса съвсем леко наболата си черна брада и прибра не работещата запалка в джоба си. Този път той ме погледна, усетих как на лицето ми се изписва паника, че може би ме е разпознал и... - А случайно да знаеш къде има? - Той не промени изражението си. Нуждата да запали цигара така силно ме развесели, но също така ме накара да го помисля за луд. Зададох си въпроса дали чак толкова много му се пуши, но тогава си припомних онези дни, в които аз също бях пристрастен към нещо подобно. Само дето цигарите ще го убиват лека полека. 

 - Може в колата да имам оставена... - защо му казах това? Защо да имам запалка в колата си? Защо да искам да му помагам? Не знам кой е той? Усещам, че си навличам неприятности. Той застана на два крака и ококори очи.