Беше първият ми ден в осми клас.Бях много притеснен, защото не познавах никого.Първото нещо, което ми хрумна,когато влязох в стаята беше "До кой ли ще седя". Естесвено не го мислих много и просто седнах на първият чин.До мен седеше едно момиче.То се правеше че ме няма.Учудих се и я попитах:
-Какво има?
-Нищо!-отвърна забързано тя.
След този разговор и двамата замълчахме.Минаха няколко дни но тя пак мълчеше.Седеше заключена в себе си.Почнах да си мисля "В мен ли е проблема?".Един ден както си седях реших да я заговоря.
-Здрасти!
-Здравей!-отвърна пак забързано тя.
-За какво си мислиш?-попитах аз защото не се сетих за друго.
-За нищо!-пак ми отвърна тя.
След няколко дни пак се пробвах но резултата беше същият.Реших вместо с думи да подходя с действия.Един ден я бутнах леко и и казах:
-Утре излиза ли ти се?-попитах небрежно аз.
-Добре-отвърна тя срамежливо.
Ние се уговорихме в последния седмичен учебен ден да излезем.След дълго мислене в къщи стигнах до извода че изпитвам чувства към нея.Чудех се дали тя изпитва същото.В урочения ден ние се срещнахме на уговореното място.В онзи и момент я видях в страна която не бях виждал.Тя беше толкова красива че не можах да повярвам.Тогава просто пристъпих към нея и я целунах докато я стисках силно.Това чувство което изпитах не исках да свършва.То беше вълшебно.Това чувство дори не може да се опише с думи.Седяхме така известно време след което я пуснах.Тя ме погледна в очите и се разплака.Тогава я попитах:
-Защо плачеш?
В този момент тя избяга и не се върна.Седях там известно време и накрая се прибрах.Мислех дълго време и се усетих че даже не си знаем имената...
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
