Мина час от както Картър ме изпрати и се прибра в хотела. Аз все още не можех да повярвам, че той след два дни ще е в Англия и, че иска да ме види. А, дали аз ще искам да го видя? Да! С всяка моя клетка искам отново да усетя ръцете му около тялото ми и така любимия ми негов аромат. Но Киан с него заминаваме едва след седмица и целувката вчера му показа, че имам някъкви чувства към него, и не искам да го нараня, не искам да го боли, той е страхотен приятел. Утре ще трябва да поговоря с него за това и се надявам да ме разбере, защото той също заслужава любов и момиче, което да го обича с цялото си сърце. Докато бях потънала в мисли на врата се позваня. Изтичах и я отворих, а пред мен стоеше Киан.
- Хей! - усмихна се сладко.
- Хей! - отвърнах- Какво правиш тук?
- Ами аз просто реших да те видя и да разбера как си, защото днес в бара не беше особено на себе си. - изведнъж усетих, че стойм все още на вратата.
- Влизай. - отворих вратата по-широко и му направих път да мине. След това се настанихме на дивана.-Нещо за пиене?
-Не а сега стига овърта и ми кажи какво ти има. - той хвана ръката ми и преплете пръстите ни. Господи сега още повече затруднява и не знам как да му го кажа.
- Киан наистина ме затрудняваш по този начин. - казах и погледнах надолу.
- Как те затруднявам? - попита той и се доближи до мен.
- Като правиш така. - стиснах очите си.
- Така ли? - той целуна бузата ми. - или така? Целуна врата ми. - или пък така? - започна да се приближава към устните ми.
-Киан спри! - станах от дивана. - Защо се държиш по този начин? - очите ми се насълзиха.
- Господи, Мишел съжелявам не се осъзнах. - той заби глава надолу. - Аз ще си вървя. - той тръгна но аз го спрях.
- Не седни моля те. - дръпнах го на дивана. - Днешното ми поведение се дължеше на това, че сутринта Джа.. Джак- отново изпитвах затруднение да изкажа името му. - звънна на Картър и му каза, че след два дни ще е в Лондон и, че иска да ме види. - сълзи се спуснаха по бузите му, а Киан обгърна раменете ми с ръка и си мълчеше докато аз оставях емоциите ми да вземат връх. След петнадесет минути се почувствах малко по-добре.
- Мишел, аз ще си вървя. Тази седмица не идвай, а след като той си тръгне искамда поговорим и да разбера как си и дали сам ще заминавам за Канада. - станах и го изпратих до вратата след което се качих в стаята си и си легнах.
Събудих се от звъненето на звънеца.
- Господи кой се е сетил толкова рано за мен. - започнах да си мърморя докато слизах по стълбите, а отвратителното звъннене не спираше. - идвам де спри се. - най-накрая се добрах до вратата и я отворих, а пред мен стоеше не кой да е Картър.
- Добро утро. - усмихна се мило.
-Добро да е. - изгледах го на криво. - Защо си толкова рано тук мислех, че ще дойдеш лъм десет? - направих му път да мине.
- Мишел, часът е десет, а ти сега ли ставаш? - зададе възможно най-глупавия въпрос, който можеше.
- Да какво ли ме издаде. - извъртях очи.
- Ами, като започнем с рошавото подобие на коса върху главата ти, пижамата и киселата ти физиономия. - започна да се смее, а от моята уста се изтръгна единствено прозявка. Качих се до стаята си и отидих да си взема кратък ободряващ душ след което измих зъбите си и оправих косата. Облякох черните си дънки и една сива блуза и слязох долу при Картър. - Мишел, вчера ми обеща да ми направиш английска закуска, та сега е сутрин и аз не съм ял както и ти така, че си намърдай задника в кухнята ви, а какво ще кажеш.
- Ох хайде, но искам да ми правиш компания. - двамата тръгнахме към кухнята и започнахме с приготовленията на прословутата английска закуска. След половин час вече бяхме почти готови. - Картър гледай водата за чая да не кипне, поне това мисля, че ще успееш да направиш без да се осъкатиш. - за половин час той вече имаше два изгорени пръста и порязан палец. Отидох и извадих две чаши, пакетчета чай. Взех водата от чайника точно на време и сипах в двете чаши, след това сложих пакетчетата, по две бучки захар и ги захлюпих с чинийки. - Хайде да ядем изглежда страхотно. - той седна и огледа масата с неговите светещи очички.
След двайсет минути храната от чиниите беше напълно изчезнала.
- Признавам ти,страхотна готвачка си, а чая ми дойде малко силничък, но пак беше страхотен. - каза Картър докато прибираме масата.
- Знам днес просто се представих блестящо. - усмихнах се горда от себе си.
- Какво искаш да правим днес? - попита той след като заредихме миялната и се отправихме към дивана в хола.
- Не знам, но след вчерашното фиаско в града ми дойде в повече, така че какво ще кажеш да си останем тук и да гледаме филми. - той кимна.
Вече беше десет и половина, а ние все още гледахме филми и ве тъпчехме с чипс.
- Мишел, какво ще стане утре според теб?-попита ме Картър и аз моментално се изправих и той след мен.
- Не знам. - изпуснах насъбралия се въздух в дробовете ми. - Но наистина се притеснявам.
- Успокой се аз ще съм до теб и няма да те оставя сама. - той ме прегърна.
- Картър, какво ще кажеш да останеш тук тази вечер, не искам да съм сама моля те.-прошепнах, сгуших в него и затворих очи.
- Бъди спокойна Мишел ще съм с теб. - това бяха последните думи който чух от него и заспах.
Сутринта се събудих от някъкав говор.
- В същия хотел ли сте?-беше Картър, говореше с него. - Добре довечера ще дойдем. - след това затвори и отново влезе в стаята ми. - Добро утро. - усмихна ми се той.
- И на теб. - отвърнах му исе изправих леко.
- Имам нещо за теб. - той стана и след две минути се върна с чаша кафе и пълна чиния с гофрети.
-Благодаря нямаше нужда. - усмихмах се и отпих от кафето. - Трябват ти сили за довечера. - каза той с ехидна усмивка.
- Какво ще има довечера? - погледнах объркано към, Картър и си взех една гофрета.
- Джаковците правят малко парти и са ни поканили, за пръв път от както Магкон се разпусна ще се съберем заедно. Всички ще са там, дори Кас и Матю. - каза с усмивка.
- Значи ще видя всички най-накрая. - усмихнах се широко.
- Да! - заяви той, но после очите му се натъжиха. - готова ли за да видиш всички.
- Надявам се. - въздъхнах.
Часът беше 19:40 и чаках Картър да дойде и да ме вземе. Бях облякла бяла блуза и черна прилепнала пола с висока талия. Бях обула и черните си платформи и сложила всичките си неща в черна малка чантичка. Косата ми беше изправена и се спускаше по гърба ми, бях сложила малко очна линия и лек розов гланц за устни. След десетина минути Картър беше пред нас и двамата поехме с моята кола понеже неговата е в Калифорния.
Спряхме пред хотела е който той беше отседнал преди да замине. Качихме се в асансьора и слязохме на десетия етаж в апартамента в който беше отседнал преди всичко това.
- Готова ли си? - Картър ме гледаше притеснено.
- Така мисля. - усмихнах му се, а след това и на неговите устни се настани лека усмивка. Вдишах дълбоко след което му направих знак да отвори вратата. След секунда бяхме в апартамента, който преди около три месеца наричах свой втори дом. Погледа ми веднага започна да сканира хората който бяха тук. Бяхме напълно всички.
- Добре ли си? - попита ме, Картър, просто кимнах и двамата навлязохме сред хората.
Вече от два часа съм тук и кисна в компанията на Кас, Мат, Картър, Махо и Арън.
- Хора отивам фо тоалетната след малко се връщам. - опитах се да на надвикам музиката. Всички кимнаха и аз отидох. Щом влязох вътре застанах пред огледалото. Очите ми се насълзиха, от два часа съм тук, а дори не съм го мернала с поглед, когото и да питам всички казват едно и също. Никой не ги беше виждал. Поех дълбоко въздуш и напуснах банята, но с моя късмет се блъснах в някой. Щях да падна но ръката на непознатия ме хвана, а аз поставих моята на гърдите му като предпазен рефлекс. Погледнах към човека който ме хвана и останах без въздух.
-Джак.
- Ми. - казахме едновременно.
