Bound (БГ ПРЕВОД)

Пролог

Гледна точка на Келси :

"Имам рак Келси,докторът каза,че ми остават няколко седмици преди да умра.А-аз толкова съжелявам скъпа."

Сърцето ми падна в стомаха,докато усмислях думите на майка ми.Тя имаше рак,тя умираше.Мисълта ми изпрати тръпки по цялото тяло,придружени от една атака на сълзи в очите ми.Майка ми,единствения ми жив раднина,моят герой,умираше.Тя щеше да ме остави сама на света,не зная как ще живея без нея,без да е тук да ме ръководи.

Когато я погледнах със сините си очи пълни със сълзи,поклатих глава."Н-не ти. Майтапиш се нали?Това е шега? " Тя продължаваше да мълчи. "Не можеш да ме оставиш."

Мама ми даде малка усмивка пълна с тъга,дръпна ме в прегръдка с ръце овити около тялото ми и постави брадичката си върху главата ми "Моля те скъпа,имам нужда от теб не плачи." Прошепна. "Ти ще се справиш и без мен."

Поклатих глава отново и се дръпнах от нея,за да я погледна."Какво ще правя?" Попитах тихо с треперещи устни.Мама прехапа долната си устна."Уредила съм нещо за теб." Намръщих се. "Какво?"

"Имам една приятелка,която живее в Холмс Чапълс,Чешир в Англия." Започна тя. "Тя има син,който е на твоята възраст и ние ще ви запознаем,за да се ожените." Изтръгнах се от прегръдката и се дръпнах назад,очите ми се разшириха.Правилно ли я чух? Аз? Да се омъжа? Да се омъжа за момче,което дори не познавам? Как въобще това може да е възможно?

"Мамо ти да не си луда?" Възкликнах. "Аз съм само на деветнадесет,аз не мога да се омъжа.Това-това е лудост."
"Разбира се,че можеш бонбонче." Каза. "Аз се омъжих когато бях на 20,а баща ти бе на 21.Ти ще се справиш.Плюс това вие двамата ще изглеждате толкова добре заедно."

"Това не е мястото мамо." Възкликнах раздразнено. "Ти не си била като мен,омъжила си се за мъж,който познаваш,а аз не го.Искам да се омъжа за човек,който не само харесвам,но и обичам.Не искам да се омъжа за този пич,който и да е той."

Мама въздъхна."Моля те,Келси." Каза."Искам да напусна тази земя,знаейки,че ти си в добри ръце.Той ще се грижи добре за теб.И кой знае? Може да започнеш да го обичаш."

Колкото и да не исках това,знаех че няма какво да направя по въпроса.Винаги съм правила това,което мама ми каже,защото знам,че това е най-доброто.Тя винаги се грижи за мен,защото това правят майките.Тя ми обръща голямо внимание.

И,ако тя казва,че това е нейното предсмъртно желание,без значение колко много ме натъжава,знам че трябва да го направя.Последното нещо което искам е да разочаровам майка си преди тя да..напусне.

"Хубаво." Въздишах. "Поне ми кажи как е името на този човек." Усмивка се разпростря по лицето на майка ми и аз знаех,че това не е на добре.
"Хари Стайлс."

Е хора ;д ето го и пролога
Надявам се да го харесате..и да гласувате ,зо да знам дали да продължа да го превеждам :)