The Change

2 глава - Среща?!

Прибрах се у дома към 6 часа следобяд. Всичко беше прекрасно. Рожденият ден на най-добрата ми приятелка ще се помни още дълго време... с две думи - луди глави.
Легнах на голямото ми легло и хвърлих кожената си чанта настрани. Стоях така - с лице заровено в бялата ми възглавница, когато изведнъж телефонът ми до мен извибрира. Измрънках силно. Сигурно беше приятелката ми. Иска да ми каже колко й харесва подаръка, който й взех, но си обеща да го отвори чак у тях.
Отключих телефона си и отворих съобщенията. Но... това не беше смс от нея...

"Здравей. Не ти дадох номера си та.. Да. Аз съм Люк" Прочетох аз и замръзнах. Сериозно ли? Пак той?

"Да.. Здравей" - отговорих опитвайки се да звуча мило. След секунди телефона ми извибрира отново.

"Ами... Просто исках да ти кажа, че си също толкова красива, колкото си те спомням."

Ами сега? Аз какво да кажа? Той изглежда 300 пъти по добре от преди. Не мога да му призная това.

"Благодаря" - отговорих му кратко.

Той повече не ми писа тази вечер. Поне до 8 часа. Седях на огромния диван в хола с майка ми. Гледахме нещо по телевизията. Така де, тя гледаше. Аз се наслаждавах на голямата купа с пуканки пред мен.
Изведнъж зазвуча "American Idiot" от телефона ми. Подскочих от силния внезапен шум, но бързо се осъзнах и поех устройството в ръце.
Погледнах кой ми звъни и замръзнах. Това беше... ненене... Люк!!! Люк ми звънеше?! Този няма ли си гадже, с което да се занимава?
Паникьосах се. Не знаех какво да кажа, ако вдигна. Затворих и го оставих обратно на масата с молбата да не позвъни отново.
- Гаджето ли? - майка ми се пошегува. Погледнах я и без да отговоря на глупавия й въпрос, набутах цяла шепа пуканки в устата си.

След няколко секунди последва още единсмс. Не исках да го отварям, но любопитството ми надделя.

"Грубо. :D" - гласеше той.

Ох. Какво да правя сега? Дали.... Хубаво. Ще му звънна.
Излязох от помещението и отидох в стаята си. Телефонът вече набираше, но никой не вдигаше. Веднага след тази мисъл чух глас от отсрещната линия.

- Защо ми затвори? - изсмя се Лукас.

- Нямаш ли си гадже? - попитах хладно.

- Да. Какво за нея? - попита без никакво притеснение.

- Ами пиши на нея колко е красива. - говорех на висок тон. Това момче ме дразнене. Защо? Защо ми пука?

- Лол. Значи не мога да ти направя комплимент без да бъда обвинен, че флиртувам? - засмя се. Прав е. Какво да кажа сега? За щастие забеляза мълчанието ми и добави. - Ако искаш можем да се видим утре?

Сега какво?! Какво какво какво по дяволите?!?! Не исках... а всъщност и исках да излезна с него. Защо ли? Защо е 207637282293736 пъти по-красив, очите му са толкова изящно сини и като ме погледнеше в сладкарницата, вътрешно се разтапях.

Но от друга страна си има гадже. И е красива. Защо въобще се занимава с мен?
Но явно тези въпроси ще си останат още малко неотговорени.

Забелязах, че мълча от доста време, затова си поех дъх, казах си "каквото ще да става" и отговорих с едно просто :
- Добре.

- Супер. - отговори бързо той и добави - В 14 в парка.
- Добре. - повторих аз.

()()()()()()()()()()()()()()()()()()()()()()()()

Heyy guuys... извиняваме се, че главата се забави толкова, и че е кратка и скучна. Но имайте търпение.

Моля гласувайте и коментирайте, ако ви е харесала или имате някакви забележки. Може и на лично.

П.С. Последвайте @galiaborislavova7 и вижте и другите ни истории!!

П.С.2. Благодаря, че ни подкрепяте да продължаваме да пишем!!
Love ya all!!! ❤❤❤❤❤

- Кали и Кети ^^ ♡☆♡