Аз,той и болката.

Глава 19

Часът бе 20:00.Времето беше приятно.Небето беше порозовяло от залязващото слънце.Погледнах Рос.
-Защо дойде в Мадрид?
-Заради теб? Вече ти казах.
-Не знам дали да ти вярвам.
-Ъъъ...Гадже си ми.
-Ммм да,както и най-добра приятелка.Но виж...Рос обичам те много много,но искам да сме само приятели.Чувствам те като брат и просто...Оффф..Зарежи.
-Не.Разбирам те.Брат и сестра?
-Би било много по-добре.
-Окаййй...Харесваш си някого?
-Ммм не мисля.
-Да не е Карлос?
-Карлос? От...?
-От пиците.Да същия.Познаваме се много добре.Снимал те е.Случайно ми прати снимката и те е харесал.
-И аз какво трябва да направя?
-Ммм не знам.

Гледах града.Беше много пълен.Чуваха се клаксони на коли,деца,плачещи бебета...Но един звук ми липсваше.Гласа на Джейкъб.Исках да се върне поне за един ден.Да говоря с него.Да го целувам и прегръщам.Искам го.
Чух звук зад мен.Обърнах се и познайте кой седеше там.Тойй!!!
-Гффф...Джейкъб?!!!-метнах му се на врата.Започнах да го целувам.-какво ? Как? Нали умря?
-Ммм не...Жив съм.Не знам какво е станало.Събудих се в ковчег под земята.Виках,блъсках...Намерих телефон.Обадих се на майка ти и ето мее...

Зароних сълзи.Толкова бях щастлива.Мислех,че това е поредния сън,но не...Беше реалност.Обожавах го!!!
-Не мога без тебб!!!
-Аз също.

АВТОРСКА БЕЛЕЖКА:
Хеййй! Съжалявам,че тази глава е по-кратка...Искам да ви благодаря за всички преглеждания и харесвания на историята.Съобщавам ви,че следващия петък е финална глава,която ще е епилог.Обичам ви!!!♡♡♡