Катнис с големи, бързи крачки се приближи до нас. Не можех да разпозная това, което бе изписано на лицето й. Тъга? Разочарование? Ярост? Може би и трите. Тя рязко ме избута, а очите й се забиха като острие право в моите. Как бе способна да ме атакува само чрез един поглед?
- Аляска, попитах какво става тук! - тя повиши тон.
Отворих уста, за да кажа нещо, но не намерих правилните думи, затова отново я затворих.
- Беше тъжна и реших да я изведа на пикник, за да я разведря. Нищо особено. - Хари уви ръка около кръста й и я целуна по бузата. Лицето й омекна.
- Добре. - отвърна тя с вече по-спокоен глас.
Погледнах Хари, който мърдаше устните си без да издава звук. Успях да разчета "Тръгвай", кимнах и се завъртях. Натиснах дръжката на вратата, която плавно се отвори и преди да вляза казах през рамо:
- Извинявай, ако си си помислила нещо друго, Кат.
Събух обувките си и отново нахлузих любимите си пантофки. Тромаво влачех краката си, докато стигна до кухнята. Имах огромна нужда от нещо шоколадово, за да възвърна загубените в плач, сили. Погледът ми веднага се спря върху току що извадените, какаови бисквити. Боже, имах чувството, че тази жена ги прави по поръчка. Отворих долния шкаф, взех обичайната червена купа и сложих няколко бисквити вътре. Оставих я на плота и отидох до хладилника, издърпах кутията с портокалов сок и по същия тромав начин се качих в стаята си.
"Нищо особено." - думите на Хари отекваха в ума ми, докато лежах върху леглото. Нищо особено. Нима заради това "нищо" Катнис бе на път да се скара с мен? А защо на Хари изобщо му пука какво изпитвам? Предполагам знае какво е чувството да загубиш свой близък. Никога не съм виждала семейството му, а и той не е споменавал нищо за това. Дали наемът на апартамент в непознат за него град има нещо общо?
Оставаха два дена до началото на новия семестър и последният купон, който се провежда всяка година, бе утре. Нещо като традиция е именно тази последна вечер от лятната ваканция да бъде превърната в още един повод за сбирщина на пияни тийнейджъри. Това е единственото парти, на което са поканени абсолютно всички, без никакви изключения. Също и една от многото причини директор Мърки отново да е бесен, и то на първия учебен ден. Замислям се дали трябва да отида. Всички са поканени, а и до сега не съм била на толкова голямо парти. Приятелството ми с Кат улеснява нещата-няма да се притеснявам с кого да отида, а и репутацията й ми дава шанс повече от "известните" момчета да се навъртат около мен. Но може би ще вземе Хари. Какво пък? Няма да им се пречкам. Нямам желание да гледам лигавия й език, опитващ се да се добере до сливиците на първото момче, което проявява някакви симпатии към мен. Разбира се, ще си стоя отстрани, правейки се, че не ми пука.
Бележка от автора:
Главата е недовършена.
