От сега нататък историята ще се развива 5 години по-късно от досегашните събития. Извинявам се, ако в началото това е объркващо за вас.
(Brooke's POV)
Рязко станах опитвайки се да разпозная обстановката, в която се намирах. Около мен имаше бибкащи машини и в ръката си усещах, че имах игла. Очевидно бях в болница. Докато очите ми се опитваха да свикнат с излишието на светлина, се опитвах да се сетя защо съм в това положение. Но не помнех нищо. Изправих се и опитах да се освободя от машините, за които бях вързана.Някой отвори вратата и прикова вниманието ми.
-Мамоо..-Малко момиченце се затича към мен и ме прегърна силно през краката, започвайки да плаче тихо. Тя ме нарече "мамо". Как е възможно да не помня, че имам дете?
-Дарси, скъпа къде си?-Чух познат глас. Не знаех защо, но нещо ми подсказваше, че на този глас мога да се доверя напълно.
-Тате, ела бързо. Мама се събуди.- Гледах, как през вратата бързо влезе един мъж. В очите му се четеше надежда, но и много болка.- Тати, защо стоиш там, ела при мама.- Малката отиде до него, хвана ръката му и го поведе към мен. Той погледна към мен и видях как една сълза се стича по лицето му, но той бързо я избърса и вдигна детето.
-Миличка, помниш ли какво бяхме говорили? Че когато мама се събуди може да е малко объркана и да си мисли че все още сънува нещо. И че ние ще трябва да и помогнем да се освободи от магията на лошата вещица. Помниш, нали? И сега трябва да направим както в приказката, която си бяхме измислили. Сега ще трябва да отидеш при баба и леля за малко, докато аз и мама се справим с лошите.-Момиченцето изслуша баща си ,подсмърчайки и кимна леко.
-Чао мамо, ще те чакам да се върнеш.
....
-Знам, че това беше объркващо за теб.- Мъжа ми се усмихна тъжно и седна до мен на леглото,въздъхвайки тежко.- Помниш ли нещо? Каквото и да е? Дори да е някой много объркан спомен и да си мислиш, че не е истинско?
- Казвам се Брук Бенет, работя в телевизията, най-добрата ми приятелка се казва Келси.-Замълчах, опитвайки се да се сетя за други неща, но просто те не се изесняваха в главата ми.-Ти знаеш, нали? Знаеш, зашо съм тук и какво се случва?- Той кимна и ме погледна в очите. Знам, че той има главна роля в живота ми. Усещам го, но просто не мога да се сетя.
