Queen of Hell {Niall Horan}

Седемнадесета глава

-Неее! Не. Не. Не! Няма да умираш, Джон не, не, не.... Моля те, неее - Катрина крещеше с цяло гърло, а щом последните му думи излязоха от устата му, той издъхна в ръцете и'. До сега напрегнатото му тяло, се отпусна в ръцете на русокосата, а сълзите и' капеха в косата и по челото на мъртвото момче. В първите няколко минути Катрина стоеше на земята, прегърнала кървавото безжизнено тяло на момчето. Щом избърса една от много сълзи, тя се изправи, обърна се и тръгна към една от колите.

Тази, от която беше слязла жената, качи се в нея и започна да претърсва. Прегледа всеки отвор, в който можеше да се скрие нещо важно и най-после откри един мобел телефон. Нямаше парола най-вероятно, защото беше за еднократна употреба. Катрина го отключи и излезна от колата. Тя започна да разглежда първо обажданията, но щом видя, че няма провеждани разговори, отвори съобщенията и попадна на нещо, което и хареса. Имаше съобщения само от "Сянката", това беше прякора на.... Маркъс.

- Работили са за Маркъс! - каза Катрина на Найл, защото беше до него. Връчи му телефона и с бързи крачки стигна до колата си. Другите вече бяха сложили тялото на Джон в една от колите и всички потеглиха към къщата. Караха колкото се може по-бързо, а щом пристигнаха, Катрина просто се качи и се заключи в стаята си.

През това време Рийд влезе в хола последват от другите, а там седяха Ник, Луи и Хари.

- Как мина? - попита Ник и ги огледа щом видя, че са по-малко попита - Къде е Джон? Видях, че Кей прехвърча и се качи нагоре. - щом не получи отговор от никой, той повтори - Хора, къде е Джон? - отново тишина - Отговорете ми ,по дяволите!

- Съжалявам, братле. - каза Том, а Ник се хвана за главата с двете си ръце и изкрещя. Няколко секунди след това се появи и гнева последван от сълзи.

- Мамка му. Мамка му. Мамка му!

Никой не каза нищо повече, всички се качиха по стаите си освен русия, който се насочи към стаята на Кей. По пътя видя Рийд, който също отиваше на там, но го помоли да го остави той да отиде. Найл почука на вратата и след секунди се чу прещракването от отключването и', той натисна дръжката и отвори вратата влизайки в стаята. Щом пристъпи и затвори след себе си, на врата му се метна русото момиче, което едва дишаше заради плача.

Беше и се насъбрало толкова много, вече не издържаше. Болката и беше нечовешка. Вече си представяше как сърцето и наистина ще се разкъса на две. Искаше всичко на изчезне, да натисне някой невидим бутон и всичките и' чувства да изчезнат. Болката от загубата на майка и', на един от братята и' и от раздялата с баща ', искаше, и любовта към Найл да изчезне. Да, вече го знаеше, тя го обичаше, беше го разбрала, най-после и се беше изяснило. Този секс, не беше просто секс, било е любов и сега го осъзнаваше, но нямаше да си признае, че го харесва, а да не става и дума да каже, че го обича. Беше твърде голям инат. В момента искаше да изключи всичко дори радоста, всичко да се изпари и да остане една обвивка, на която да не и пука за нищо. Искаше тази обвивка, на която се правеше през последните годните, но напоследък имаше толкова много драма и болка, че и беше невъзможно дори да се преструва, че не и пука, защото на нея и пукаше.