Нов град,нова стая,нови хора.Братята ми бяха добрички и ми отстъпиха таванската стая на новата ни къща.И без това не беше достатъчно голяма и за двамата.Нека ви се представя.Името ми е Лукретия,накратко Лулу.Имам много бледа кожа,ярко червена-черна коса и светли очи.Двама братя,по-голяма сестра и нямам приятели, защото най-добрия ми приятел беше убит от баща си.Аз бях свидетел на убийството.Прекарах около два месеца по съдилища и полиция.Същото така бях доста травмирана от всичко това и започнах да отбягвам останалите си приятели и накрая просто загубихме контакт.
* * * *
Вече бях почти готова с разопаковането на багажа и залепях последния си плакат- на Red Hot Chilli Peppers.
Седнах на леглото и се загледах в новата си стая.Изглеждаше хубава и свежа.А аз имах нужда от тази нова промяна.Може би щях да я нарисувам когато имам време.Но на вратата се почука.
-Да!-викнах и вратата се отвори.Брат ми Блейд влезе в стаята.
-Лулу,искаш ли да излезем да покараме?-попита и посочи лонгборда ми.
Блейд е моят по-голям брат.Имаме две години разлика.С втория ми брат Итън са близнаци и са напълно еднакви.И двамата имат тъмна като шоколад кожа,силно изразени брадички,плътни устни и черна коса.
-Аз съм навитак, обаче трябва да се преоблека.-брат ми кимна,обясни че ме чакат долу и излезе.
Извадих о гардероба си черни дънки и огромна тениска на Disturbet.Сресах червено-черната си коса и я вързах оставяйки бретона да пада върху едното ми око.Обух розовите си Vans,взех лонгборда си и слязох в хола.Там заварих Итън и Блейд да се карат с Кейтлин за дистанцьоното.
-Кейтлин няма да гледаме това тъпо реалити!-викна Итън
-По-добре е от глупостта,която гледахте,Блейд!
-Аз съм Итън!-поправи я той.
-Оф,все тая!Нали сте еднакви!
Усетих,че след малко ще стане грозно и затова ги прекъснах.
-Момчета,хайде да тръгваме!-тръгнах към вратата и близнаците ме последваха
30 минути по-късно
С Итън и Блейд решихме да ядем пица.Тротоарите в Лос Анджелис се оказаха доста удобни за скейтбордисти.
Братята ми както винаги изоставаха.
Увеличих още повече скоростта,с която се движех.Изведнъж от храстите до една къща изкочи момче.Стреснах се и се опитах да намаля и да го заобикола,но колелцето попадна до бордюра и паднах върху ръката си.
- Хей,добре ли си?Много съжалявам. -извърнах глава и видях момчето наведено над мен.
YOU ARE READING
Damn!I'm with you
Fanfiction"Винаги ще съм до теб,мила ми принцесо" прошепна й той и избърса сълзите й.
