¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥
Аз съм Изабел на кратко Бела, така ми викат приятелите .
Моето семейство се състои от четирима души, аз, брат ми , баща ми и леля. Майка ми е умряла , като съм била на две.
Брат ми е с три години по - голям от мен. Баща ни не се интересува от нас. Той пие , пуши , употребява и наркотици от които рано или късно ще си изпати. Брат ми твърди , че от както майка ни е починала, татко се е променил много.
Аз съм на същото мнение. Сега той си има приятелка , казва се Патрисия. Тя е най - долното същество, което познавам.
Държи се с нас , като с говеда . Но пред татко като ангел.
Ние не и обръщаме внимание.
Леля ни сравнения с Патрисия е бог!!! Тя е майката за която винаги съм мечтала. Винаги е до мен . Когато идва на гости , винаги е подготвена и ни носи интерестни подаръци и истории. Тя е шериф в града , точно заради това в нейно присъствие се чуствам защитена , в безопасност.
Но всичко се промени , когато татко явно му омръзнахме и трябваше да се преместим в друг град . Явно искаше да се почустваме толкова добре на новото място ,че чак да не се връщаме, и той успя...
¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥¥
...Къщата пред която спряхме не беше нещо особено , обаче като влязохме вътре съвсем не изглеждаше като отвън.
/Скоро наближаваше рождения ми ден когато ставах на 16 , и явно татко ми все пак ми беше купил подарък./
Влязох в моята стая и беше точно както аз исках едно голямо легло с пухини одеала и меки възглавнички, до леглото имаше голям гардероб с огледала , а до гардероба бюро със въртящ се голям черен стол.
Срещу леглото имаше камина а над камината и отстрани скринове със най - разнообразни книги. Пред камината имаше кожено килимче и декоративни възглавнички. Полюлея се спускаше почти до земята ,като светлината се отразяваше по тавана и стените. Таванът беше с безброй малки звездички ,които наподобяваха истинското небе вечер. Явно светеха в тъмното. Имаше също завеси зад които бяха вратите за терасата. Аз излязох погледнах и гледката беше към таинствената гора която бе на 100 кв. М от нас. Едно дърво се бе разположило близо до терасата като някой от клоните се подаваха към мен сякаш ме викаха да слезна долу. Оставих багажа си и слезнох долу по стълбите към кухнята защото бях огладняла. Видях как брат ми вече бе започнал да гледа мач на гиганската плазма която седеше в хола. Взех една ябълка и седнах на дивана да прочета една от книгите оставени в спалнята ми.... Зачетох се и неусетно бях заспала ,когато някой ме побутна . Отворих очите си и видях баща ми държащ една кутия ,опакована и увита в панделка.
Погледнах учудено ,за първи път ми се случваше татко ми да ми носи подарък .
"Толкова ли се бе загрижил за моя рожден ден!?"-мислех си аз.
-Изненада!!!-извика татко ми , като се долавяше лека усмивка на лицето му.
- Какво е това??За мен ли е !?-учудих се аз.
-Честит рожден ден! !!Дано ти хареса!-каза татко ми .
Аз не издържах и веднага грабнах подаръка от ръцете му. Когато го отворих, не можах да повярвам на очите си !!! Там стоеше малко новородено кученце!!
-Самоед!!!!-изкрещях аз.
-Мерси, мерси!-извиках радостно аз като се хвълих на врата му.
-Как ще го кръстиш?-попита татко ми .
-Незнам още...замислих се аз. Но ти защо си тук?
-Ще преспим една нощ тук за рождения ти ден защото на точната дата имам работа . На другата сутрин ни няма , обещавам . Да знаете че от утре сте на училище и ще ставате рано , затова е хубаво да легнете сега за да сте бодри на сутринта.
