"В момента няма връзка с този номер."
- МЛЪКНИ! - Заповядох на глупавия глас и когато хвърлих телефона си, осъзнах колко глупаво изглеждам всъщност. Цял ден се опитвах да се свържа със Стела, но телефонът й беше изключен.
Не мога да опиша колко наранена изглеждаше тя. През цялото време докато ме питаше дали статията е вярна, аз нямах сили да я погледна в очите, защото знаех, че плаче. Още тогава исках да я успокоя, да я прегърна, да държа треперещото й, крехко тяло прилепнало за моето, но не можех. Не можех, защото се чувствах толкова жалък и мръсен заради снощи, а Стела е чиста и невинна и от срам не можех да я докосна.
Вероятно вече ме мрази, но едва ли колкото се мразя аз-самият. Момичето ми излезе разплакано с колата и сякаш си нямам други грижи, сега се притеснявам да не стане някакъв инцидент.Веднага щом чух мелодията на телефона ми прибягах до мястото, където го бях хвърлил, но щом го вдигнах и видях екрана се разочаровах.
- Здравей Лиам.- Ще ми обясниш ли какво е това, което чета за теб и моделката? - Той подмина поздрава ми и веднага започна с въпросите.
- Не мога. - Въздъхнах. Как да му обясня нещо, което не помня?
- Не можеш? - Лиам повтори думите ми изумен. - Виж какво Хари, когато преди няколко дена ти казах, че със Стела ще преминете заедно през всичко, нямах предвид да я влачиш към неприятности! Ти си ми като брат и ще те подкрепям каквото и да става, но ако се случи нещо на Стела...
- Нея я няма. - Предадох се и просто заплаках. - Излезе още сутринта. Беше ядосана и наранена и побягна, плачейки. Опитах да я настигна, но тя крещеше, че не иска да ме вижда и много бързо тръгна нанякъде с колата си. Телефонът й е изключен и от часове не мога да се свържа с нея. Лиам, не знам какво да правя. - Знам, че звучах отчаяно, но точно такъв бях в момента.
- В какви глупости си се забъркал Харолд... - Лиам каза и в гласа му си личеше загриженост. Не знаех какво да му отговоря. - Когато със София отидем да заберем Стела от детската градина искаш ли да вземем Хари и Дарси? Може да спят у нас. - Лиам ми предложи.
- Благодаря, но не. Ще ги забера аз. Дано когато Стела се прибере и ги види да се почувства по-добре. Близнаците винаги й оправят настроението и я правят супер щастлива. - Казах и Лиам се съгласи. Казахме си чао и затворих. Седнах на дивана и този път оставих внимателно телефона до мен.
YOU ARE READING
The Last But The Best
Fanfiction- Стела, знаеш че винаги бих изпълнил всяко твое желание. Изпълних и последното ти: не съм те търсил, макар че всеки ден се обвинявах за това. Сега обаче се срещнахме без да сме се търсили. Скъпа, това няма как да е просто случайност! - Хари, ти н...