-Драги пътници,ще ви помоля да затегнете коланите си.-изведнъж се чу мъжки глас от високогоговорителя.-Кацаме.
Това беше.Най-накрая,след девет часово пътуване ще съм в Бостън.Питате ме какво ще правя там.Е,ще работя като фотограф в една компания в Бостън.Доста се изненадах,когато ми предложиха тази работа,защото е далеч от Ню Йорк и от семейството ми.Да,напуснах големия,вдъхващ доверие и успех Ню Йорк и дойдох тук,за да работя като фотограф.Вече ми беше писнало от цялата тази шумолевица в големия град и реших да приема работата.Още от малка се занимавам с това.Спомням си,когато майка ми ми купи първия фотоапарат,за който толкова много я молех,бях толкова щастлива.
Отидох да си взема куфара и излязох навън.Извиках си такси и потеглихме.Тъй като апартамента,който предварително си бях избрала беше далеч от летището,успях да видя града,е до колкото може да се види през прозореца на таксито.
Най-накрая пристигнахме,аз платих на шофьора и слязох,като не забравих да си взема багажа.
Сградата беше с шест етажа,а аз бях купила апартамент на петия.Блока беше цвят бордо,но не много искрящо и имаше много прозорци.Влязох във фоаето.Пода беше от дърво,а върху него имаше червен килим.Стените бяха в прасковен цвят,а върху тях с по-тъмен цвят бяха нарисувани цвета и криви линии.Качих се в асансьора.Едната стена беше целия в огледала,а другите бяха в светло кафяво.Натиснах копчето за петия етаж и асансьора тръгна.Сязох от него и се запътих към вратата.Отключих черната врата и влязох.Пред мен се разкри огромен хол,в чийто край имаше много прозорци.По средата стоеше огромен кафяв диван,а пред него имаше телевизор.Стените бяха в оранжевата гама.Имаше огромна кухня.О,Боже.Обожавам да готвя.Попринцип,когато имам време готвя.Правя всякакви работи-от сладки и солени курабии,до суши и изтънчени ястия.Готвенето ми е хоби.Оставих куфара и чантите и заключих.Отидох навътре и влязох в друга стая.Спалнята.Тя беше в кафяво-оранжев цвят,по средата имаше огромно легло,където могат да се съберат поне петима колкото мен.Имаше гардероб,шкаф до леглото и малко рафтче над него,а долу на пода имаше килим в цвят бордо.Около прозорците,които бяха до леглото,имаше кафеви завеси.Общо взето беше добре обзаведено.В края на стаята,до гардероба имаше врата.Отворих я и пред мен се разкри банята.Имаше душкабина,вана и мивка.Над нея имаше огледало и шкафче до него.Плочките бяха кремаво бяло,заедно с шкафа.Бях гладна и реших да си направя нещо.Отидох до кухнята и отворих хладилника,но беше празен.Ами естествено,сега се нанасям и искам да има храна.Това не е раят,че винаги да има храна.Реших да отида до магазина и да напазарувам.То е ясно,че после ще разопаковам.Взех ключовете,телефона и парите и излязох.Тръгнах надолу,но този път избрах стълбите.Излязох на улицата и тръгнах по нея.Бях видяла супермаркет по пътя насам.Завих по улицата и видях магазина.Влязох вътре и започнах да трупам храни в количката.Реших да си направя паста,затова взех нужните продукти.Естествено нямаше да съм аз ако не купя сладки и вредни неща.Когато свърших половината количка бе пълна с шоколади,бонбони,чипсове и още много вредни неща.Докато жената на касата маркирваше продуктите ме гледаша странно.Ами и аз бих направила същото,ако бях на нейно място.Бях купила храна за десет партита.
Направих голямата грешка да взема толкова много неща,защото сега направо ръцете ми умират.Едвам се качих в асансьора.Замъкнах торбите до вратата и отключих.Влязох вътре и с радост пуснах тежките торби на земята.Прибрах всичко в хладилника,освен нещата,които ще ми трябват за пастата.Сложих тигана на котлона и започнах да слагам различни работи вътре.
Когато беше готова вечерях и гледах телевизия.Погледнах часовника,който показваше 22:38.Утре беше събота,затова нямаше да ставам рано.Реших да си оправя багажа.Прибрах дрехите в гардероба и сложих обувките и гримовете на мястото им.Беше станало 23:24,затова реших да си лягам.Изкъпах се,измих си зъбите,сложих си меката пижама и легнах в леглото.Беше учудващо меко.Реших,че утре ще отида да се представя на съседите.Също така трябваше да отида до мола за дрехи,защото не можех в понеделник на работа да се появя по дънки и блуза.Но това ще го мисля утре.Не след дълго се унесох и заспах.Е,това е новата ми история.Надявам се да ви хареса.Ако е така не забравяйте да изкажете мнението си.
YOU ARE READING
Untold
Teen FictionИзабела Джоунс е обикновено момиче на 22 години.Тя се мести от големия Ню Йорк в малкия Бостън. Там се сприятелява със Сирина.Но поради работата си като фотограф ще се запознае с много необичайни хора.Но само един човек е от значение за нея.