Queen of Hell {Niall Horan}

Епилог

---четири години по-късно---

- Бела, виж кой е тук. - русокосият каза на малкото момиченце, което беше залисано да гледа в телевизора, някакво коледно детско. - Принцесо? - повтори Найл. Тя се обърна и щом видя момчетата, изпищя и се затича, започвайки да ги прегръща. Беше Бъдни вечер и всички се бяха събрали в къщата на Катрина и Найл.

Двамата живееха заедно от година след като се прибраха от Ню Йорк. Няколко седмици преди Кей да роди, Найл и предложи, а след като се роди прекрасната Изабела, двамата се ожениха. Сватбата им беше малка, гостите бяха само семейството на Найл, бащата на Кей и момчетата. Бяха решили да няма кум и кума, а двама кума, единия беше Рийд, а другият брата на Найл - Грег. Двамата прекараха меденият си месец заедно с Бела в няколко ралични страни. Посетиха доста места.

Момиченцето прегърна седемте момчета, след това изтича и хвана майка си за ръка и я задърпа към хола. Щом влезе в хола и видя, че момчетата са дошли, Катрина се отправи към тях и също ги прегърна.

Всички бяха седнали на масата. Катрина и Найл бяха направили прекрасна вечеря. Всички се бяха събрали, като едно голямо щастливо семейство. Найл стана и вдигна чашата си започвайки с тоста си.

- Благодарим ви, че дойдохте. Вдигам тост за семейството и също така за Джон, който ще остане винаги в сърцата ни и винаги ще бъде до нас. - всички казаха наздраве и отпиха по една малка глътка.

Вечерта мина идеално. Перфектната Коледа. Всички се забавляваха, а щом се навечеряха и беше време Бела да си ляга, двете с майка и' оставиха купичка със сладки, които бяха изпекли по-рано и чаша с мляко за Дядо Коледа, както и моркови за елените.

Катрина заведе малкото момиченце и го оправи за сън, а малко след това дойде и Найл, който легна от другата страна на момиченцето и започна да чете от книжката с приказки. Десетина минути по-късно, Изабела беше заспала и двамата станаха, тръгвайки към хола, но преди да излязат от стаята на малкото ангелче, се обърнаха и я погледнаха, а след това се погледнаха и един друг. Целунаха се и слязоха при другите.

През тези няколко години Катрина остави настрана бизнеса. Беше нещо като в майчинство, Изабела не ходеше на детска градина и Кей я гледаше. Найл пък продължаваше да помага на момчетата, но не поемаше рискове и не ходеше на опасни срещи за доставки. На русокосата и липсваше всичко, както момчетата така и всекидневните купони, напрежението и така да се каже и' липсваха и куршумите. Двамата с Найл си правеха планове да се върне и тя към старият начин на живот, чак след още някоя и друга година. На всички им беше ясно, че колкото и да искаха нямаше как да се откажат, особено Катрина, това беше живота и'.

На сутринта, разбира се първа се събуди нетърпеливата принцеска, която изкочи от леглото и започна да вика из цялата къща, че е Коледа. Докато не събуди всички и не ги изкара от стаите им, не се отказа и не слезе долу. Всички заедно слязоха и завариха огромна купчина с подараци под елхата. Малкота момиченце ахна и се затича, започвайки да разглежда и да търси единственото нещо, което можеше да разчете, а именно името си.

Катрина и Найл стояха по-назад прегърнали се и гледаха как всички момчета, бяха като малки деца и си играеха с новите играчки на момиченцето, заедно с нея.

Това беше най-прекрасната гледка за очите на младото семейство Хоран. Да виждат щастливи, любимите си хора и те самите да са щастливи.

- Найл.

- Мхм? - усмихнато измърмори той.

- Обичам те! - каза мило тя и го погледна.

- И аз те обичам, скъпа, повече от всичко. - каза той и сля устните им.

----------КРАЙ----------

Author's notes

ВЕСЕЛА КОЛЕДА ЛЮБИМИ МОЙ! Приемете епилога като малък подарък от мен❤️❤️❤️❤️

Боже мой, хора не мога да повярвам, че я завърших :0 това е първата ми история, както завършена, така и започвана. От една страна съм доволна от нея, от друга - не :д мина почти година от както я започнах и винаги я пишех с огромно желание и радост. Благодаря на всички, които не се отказаха и я следяха до последно, благодаря ви, че коментирахте, гласувахте и чакахте❤️❤️ благодаря на всички, които я прочетоха, четяха, четат и ще я четат😃❤️❤️ надявам се и другите ми проекти да са ви също толкова интересни колкото този и да знаете, че ще ги завърша всичките, дори и да се бавя :д не знам какво още да кажа, адски щастлива съм, че успях да я завърша, но и тъжна в същото време, защото приключенията с писането на главите приключи :'( боже идва ми да се разрева, очите ми са пълни със сълзи :'(

МОЛЯ ВИ, ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС, КОЙТО ПРОЧЕТЕ ТОВА ДА КОМЕНТИРА! МОЛЯ ВИ, КАТО ЗА ПОСЛЕДНО ДА ОСТАВИТЕ МНЕНИЕ... МОЛЯЯЯЯ, МОЛЯЯЯ, МОЛЯЯЯ... КАТО ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА КОМЕНТИРАЙТЕ И ГЛАСУВАЙТЕ, МОЛЯ ВИ. ИСКАМ ДА ЗНАМ КАКВО МИСЛИТЕ КАКТО ЗА ЕПИЛОГА, ТАКА И ЗА ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ. МОЛЯЯЯ ВИ КОМЕНТИРАЙТЕ, МНОГО ЩЕ МЕ ЗАРАДВАТЕ. БЛАГОДАРЯ.

Ако имате въпроси пишете на лично ;)

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВСИЧКО! ОБИЧАМ ВИ!  ❤️