Uncensored desire / Нецензурирано желание

Колийн Лойд

Преди 13 години.
Тате ми купи котенце от Турция. Сиво, много красиво и пухкаво. Вече го нямам.
Мама го махна и каза, че Ола е алергична от котки. Ола! Отново тя и нейните желания.
Никога ли нямаше да престане да слуша Ола? Аз исках Куклата (така нарекох котето), защото беше само мое. Играеше си с мен и ми даваше да го галя. Спеше в моето легло и беше много мекичко и топло.
Благодаря ти, Ола. Остави ме отново сама.

Следвах Констанс, държейки високите си обувки в ръце и стъпвайки по пътеката обсипана с чакъл. Проклинах себе си, мъжа зад себе си и баба ми, която ходеше като войник. Не тя усещаше всяко камъче под краката си.
— Предложих ти да те нося, но отказа. - усетих дъха на най-омразния мъж в цялата проклета планета, удрящ се във врата ми.
— Махни се от мен, копеле такова! - прошепнах и го блъснах назад.
Мамка му, тези камъчета!
Стиснах устни и изправих гръб. Какво толкова, само камъни, които се забиват в ходилата ми! Най-много да ги разкървавят.
Проблемът, пред който трябваше да се изправя беше леко по-голям от някакъв си чакъл.
Знаех, че Констанс няма да ме остави намира докато не кажа на семейството ми всичко. Вероятно се досещаше, че е лъжа, но като моя обична баба искаше да наблюдава сцената, която щеше да се разиграе. Много добродушно от нейна страна.
Констанс отвори вратата на родната ми къща и влезе без да се обърне. Все пак тя беше начело на парада.
Не бях стъпвала в родната си къща от две години. Не защото нямах време или желание. Просто тя водеше към спомени, които трябваше да си останат в миналото. Без задълбочаване и анализиране. Големите розови градини ми напомняха за разходките, които провеждах, за да анализирам всичко около себе си. На времето варосаната веранда ми служеше за кораб, в който командвах заедно с дядо ми.
Влязох след Констанс, прогонвайки меланхоличните спомени от миналото и застанах пред цялото семейство. Удивително! Семейна сбирка в кухнята! А уж трябваше да влезем през задната врата, за да останем незабелязани!
— Добър вечер, хора! — поздрави ги баба ми и отиде преспокойно да си вземе една зелена ябълка от плота.
Отместих се встрани от вратата, за да направя място на Винс да се изправи до мен.
Ани Лойд щеше да получи удар, можех да го видя в очите й. Дали заради мен: одърпана, разрошена, с посиняло лице или за така и не осиновения си син, това щеше да си остане недоизказано.
— Колийн, какво е станало? — Ола затича към мен, оставайки една лилава купа, в която бъркаше нещо.
— Удряхме си шамари за разнообразие. — отговорих иронично, опитвайки да се измъкна от ръцете, които искаха да докоснат наболяващата ме скула.
— Винс, поне ти кажи!
Погледнах към Винс, който ме надвишаваше с няколко сантиметра и се молех поне сега да си спести забележките, които смяташе за остроумни.
— Братовчедка ти спаси малко куче от сигурна смърт.
— Колийн? — попита майка ми невярващо.
Можех да разбера защо не вярва на казаното, но поне можеше да си го спести пред чужди хора.
— И скъпата ни Колийн скочила на бой! — Констан повдигна вежди леко подигравателно и продължи да си яде ябълката.
— И бяхме в ареста.
Защо просто не ме изкарат престъпник, за Бога? Сериен убиец?
— И всичко свърши! — размахах ръце театрално и хвърлих осемстотинте доларови обувки в коша.
Отидох до мивката, за да мога да се освежа и оставих Винс да виси на вратата като чужд човек. Какъвто и беше. Денвър наистина трябваше да разбере, че не е желан.
— О, не е свършило...
Ако злото се предаваше в поколенията, то Констанс можеше да предостави поне за шест поколения напред!
— Каквото и да е станало ще го изясните след вечеря!
Брус Хънт влезе в кухнята и сложи край на мъченията, които ми налагаше Констанс. Този мъж не старееше ли? Господин Хънт ни беше градинар още когато живеехме с родителите ми в Аурора. Имаше внуци малко по-големи от мен и със съпругата му живееха в една къщичка, малко по-надолу от имота ни. Сега децата и внуците му бяха заминали, а жена му починала и нищо не го задържаше в Аурора.
— Колийн. — Брус ми се усмихна топло и въвлече баща ми в теми, типично мъжки разговори.
Знаех, че кладата ми е само отложена и, по дяволите, ако само аз щях да попадна в нея.