Събудих се отромоленето на дъждовните капки навън. Станах от топлите си завивки и се запътих към банята, където измих зъбете и лицето си. За жалост беше понеделник, но оставаха два дни до коледната ваканция .Както си се оправях Оливия ми звънна и започна да ми мрънка, че не и обръщам внимание и, че се интересувам само от Дейвид. Аз и се извиних и тя каза, че ме разбира. Докъто сладко си говорийме неусетно стана време да тръгвам, а аз дори не бях облечена. Много набързо се оправих и звъннах на Дейвид, ако може да дойде да ме вземе с неговата кола, защото имаше 5 минути до началото на часа. Той вече беше в училище и неможеше да дойде, защото имат класна работа и госпожата вече ги е вкарала в стаята.
Тръгнах да бягам, оставаха 3 минути да началото. Беше дъждовен декемврийски ден и вълеше силно дъжд. Както пресичах пешеходната пътека и една кола ме омокри цялата. Тогава ми идваше да се разплача, но продължих да бягам. Бях на 200 метра от училище. Оставаше 1 минута.Пристигнах в училище, но проблема сега беше, че часа започна. Аз имах география- стаята е на последния етаж и ми трябваха минимум 2 минути, за да се кача. Това качване беше най-изморителното ми качване, но вече бях пред вратата. Щом я отворих всички въздъхнаха като ме видяха. Помолих да седна, а госпожата каза да се прибера вкъщи и да се преоблека, защото бях вир-вода.
Пребрах се, изкъпах се набързо и облякъх сухи дрехи. Тръгнах отново. Щом пристигнах помолих госпожата да влезна в час. Тя ми позволи дадох бележника си за закъснението, а тя каза, че няма да ми пиши нищо, но да не се повтаря. Седнах на масата си (към прозореца, 2 маса) и започнах бързо да преписвам плана от дъската, защото оставаха 5 минути до края на часа. Тъкмо го преписах и звънеца би. Дейвид ме видя и повика при него. Целуна ме по устата пред неговите приятели, а аз му разказах какво се случи. Не му бях сърдита, защото той не е виновен. Забелязъх, че Оливия не е на училище.Питах я по Messenger защо не е, а тя написа, че трябва да се видим. Това ме оплаши, но не мислих,че ще е нещо толкова сериозно. Почна и часа по математика. Госпожата "обяви", че утре ще имаме тест на доста труден матерял.Оффф това просто беше черешката на тортата. Макар, че съм отличничка този матерял найстина беше доста труден с много формули и други, но поне това беше последния ни тест за 2015.Другите часове минаха неусетно. Мина и 8 час- часовете ни свършиха. Дейвид ме чакаше с колата си. Щом влезнах видях малко плюшено мече- поредния подарък за мен. Това някък оправи деня ми. Знам, че Дейвид неизкаше да стане това с мен сутринта.
Прибрах се вкъщи и започнах да уча за теста. Оливия ми се убади да излезнем, но и обясних,че нямам никакво време, по- добре утре. Тя не се почувства много добре, но....
Разбрахме се утре в кафенето до училище в 15.30 часа.ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!!!
Благодаря за отделеното време!
Ако ви е харесало моля гласувайте и се абонирайте за мен!!!
Love you all !

YOU ARE READING
The live of popular
RomanceТава е разказ за едно момиче на възраст 17 години , руса, синеока и доста известна.Тя се казва Алексис.Живее в New York с родителите си и малкото й братче.Учи в местното училище.Тренира от 7 годинити гимнастика. Нейният живот не е лесен- домашни,тре...