Винс Денвър

501 43 8
                                    

Рядко някога съм бил човек, който реагира прибързано и на момента. Не от страх, по-скоро от предпазливост.

Винаги съм смятал, че една жена не би трябвало да бъде оставена сама в каша, било то създадена от нея. Жените бяха нежни създания, нуждаещи се от закрила. Кучката едва ли влиза в това описание, но определено беше жена. Упорита, дразнеща, твърдоглава, смазваща всички слаби, но както казах, бе жена.

Имаше извивките на жена, която можеше да накара мъж да направи много глупости, дори този смелчага да бе интелигентен.

— Не беше нужно да го правиш.

Влязохме в нейната стара спалня, където трябваше да пренощуваме двамата. Като ново излюпила се двойка.

Самата мисъл, че аз и Колийн можехме да бъдем отново заедно, било то и нереално беше абсурдно. Не харесвах това, което е сега и нямаше да издържа всичките й прищявки. Ето, че дори не можеше да произнесе едно благодаря.

— Станалото, станало.

Свалих жилетката си и я запратих на бялото кресло.

Нямаше логична причина, която да ме бе провокирала да направя подобна глупост. Може би беше премесено всичко в едно. Колийн, която бе получила вниманието на семейството й. Нямаше да каже на глас, че иска нещо, защото получаваше единствено това, което си беше изработила. А аз знаех всичко. Родителите й не бяха лоши хора. Кембъл е трябвало да работи здраво, за да издигне компанията до нивото, което е сега. Госпожа Лойд е била объркана и наранена от загубата на сестра си и осиротялата й племенница е била всичко, което й е било останало от нея, освен спомените.

Колийн е трябвало да се примирява с Алесандра, тяхната икономка, която показвала любовта си чрез ежедневни грижи за нея, но не било достатъчно. При преместването си от Аурора в Ню Йорк, тя изгубила корените си и започнала всичко наново.

Гимназията, в която бе дошла я е превърнала в малко изчадие. Тази част не я знаех от нейната уста, защото дори като тинейджър бе невероятно непреклонна. Ангела с голямата, приказлива уста бе Алесандра. Като нейн любимец, освен да ме храни и прегръща, обичаше да говори за Колийн. Когато чаках Ола в къщата на семейство Лойд, ме дразнеше извънредно много факта, че икономката говореше толкова за това изчадие. По принцип не я слушах, беше жена на средна възраст, която може би е искала просто да разговаря с някого, не задължително да я слушат.

Uncensored desire / Нецензурирано желаниеOnde histórias criam vida. Descubra agora