2.17. Никоя не може да замести Стела

1.5K 132 25
                                    

ГТХ

Коледа! Кой не я обича? Сняг, подаръци, коледни филми, уют, всеки е със семейството си. Е, тази година, не всеки ще е при семейството си. Все още сме средата на декември, но от сега се моля за някакво Коледно чудо и се надявам, че Стела ще е с нас за най-светлия празник.

Дарси и Хари са при Лиам и София, защото на мен всеки ден ми се налага да ходя до полицията или майор Кларк да идва вкъщи. Въпреки че според мен няма съществено развитие, той ме уверява, че разследването има напредък.

Преди няколко часа учителката на децата ми се обади и каза, че трябва да обсъдим нещо важно, затова ме помоли да отида в детската градина и да поговорим. За лош късмет обаче, точно тогава бях в полицията и нямаше как. Тя ми каза, че разбира и няма проблем и точно когато се готвех да й затворя, тя ми каза "Тогава ще дойда довечера у вас." и прекрати обаждането преди дори да асимилирам думите й.
Така тя буквално се самопокани, а аз се притесних какво може да е толкова важно. Знаех, че близнаците са в детската градина, но все пак отидох в къщата на Лиам и той ми каза, че децата ми са напълно здрави и се чувстват добре.

Уилямс определено не беше специален гост и не направих никакви приготовления за "гостуването" й. Когато дойде може да й предложа чай или нещо друго за пиене.

Точно в 21ч. вечерта на вратата се почука и беше същата учителка.
- Добър вечер! - Поздрави ме и забелязах колко се е постарала с външния си вид. Жалко за нея, че от толкова старание, беше заприличала на клоун. Да не говоря за облеклото й...

- Добра да е. - Отвърнах разсеяно и я поканик да влезе. Дано не се застоява, защото съм много изморен. Искам само да си взема горещ душ и да си легна.

- Навън заваля сняг. Мисля, че ще натрупа бързо. - Каза ми, а аз просто повдигнах рамене.

- Е, кажете какво беше толкова спешно, че не успя да почака до утре. - Казах и седнах на креслото срещу нея.

- Няма ли първо да предложите нещо за пиене? - Попита и се изкикоти.

- Нещо за пиене? - Попитах с досада и въздъхнах тежко, надявайки се, че тя ще схване намека и ще разбере, че не ми е приятна компанията й.

- Червено вино. - Изнендаващо, тя отговори веднага. Или е толкова глупава и не схвана намека ми, или го схвана и е просто досадна.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now