Днес беше първият път, когато с Раян водехме нормален разговор от както съм отвлечена. Когато на обяд той влезе при мен изглеждаше, че е притеснен за нещо и му предложих да поговорим. В края на краищата го предпочитах пред другото. Оказа се, че брат му се прибира от Италия със семейството му и че нямал търпение да се запознае със "съпругата" на Раян. Разбира се той няма такава, но явно му е наговорил някакви глупости. Няма да се учудя ако ме накара да се преструвам на жената до него, за да зарадва семейството си. Е, няма да му е за първи път. Ако трябва да съм честна, надявам се да ме помоли това, защото така ще мога да го накарам за благодарност да ме освободи. А ако ме накара насила, ще разкажа на брат му за отвличането, за тормоза, за всичко.
Все още не ме е помолил за това, но ще продължа да се надявам.
- Раян, с Бритни какво мислите да правите когато дойде времето да родя? - Попитах спокойно, гледайки в една точка.
- Как така да родиш? - Той се стресна.
- Ами... - Изплашеното му изражение ме разсмя. - Това е процес, при който бебето излиза от корема на майка си и трябва да има определени условия...
- Знам какво е. - Отговори ми троснато.
- Защо просто не ме освободите? Предложението все още важи и ако ме пуснете доброволно, няма да намесвам полицията. - Лицето му издаваше, че започна да обмисля офертата. - Бритни каза, че сте ме отвлекли, защото ти искаш да си с мен, а тя - с Хари. Аз никога не бих те обикнала, а и познавам Хари перфектно и съм сигурна, че вече е направил така, че да уволнят Уилямс и сега тя дори не може да го вижда. Няма смисъл вече да ме държиш. - Опитвах се да го убедя, че съм му безполезна.
- Примирих се с факта, че няма да ми дадеш любов, затова ще те използвам за задоволяване на нуждите ми. - Каза нагло и започна да се приближава към мен, като бързо отвърза въжетата около ръцете и корема ми. В каква беля се вкарах, мамка му?!
- РАЯН, СПРИ! - Извиках и го стреснах.
- Какво? Пак ли ще си непослушна?
- Млъкни, глупако. Бебето ми... - Хванах се за корема и започнах да викам от болка.
- Какво му има?! Аз ли му направих нещо?
- Не знам, но ме боли много! - Започнах дори да плача.
- О, боже... - Раян се паникьоса. - Какво да направя? Как да помогна?
YOU ARE READING
The Last But The Best
Фанфик- Стела, знаеш че винаги бих изпълнил всяко твое желание. Изпълних и последното ти: не съм те търсил, макар че всеки ден се обвинявах за това. Сега обаче се срещнахме без да сме се търсили. Скъпа, това няма как да е просто случайност! - Хари, ти н...
