Мисля че вече беше ясно че имахме взаимни чувства.Направо бях толкова объркан че не знаех ,какво става.Но не можех да оставя нещата така.Реших наистина да и задам всичките си въпроси.Но се замислих дали ще иска да отговори на въпросите ми.Ясно (поне според мен)беше че има семейни проблеми ,защото всеки път когато бяхме заедно беше притеснена да не закъснее за някъде.На следващият ден я извиках в коридора пред класната стая да си поговорим:
-Исках да те питам нещо?
-Да?
-Исках ако може да ми разкажеш за семейството си?
-Еми...
Звънецът би и не можа да се доизкаже а след часа реших да не се намесвам в личния и живот.Когато беше нужно тя сама щеше да ми каже. СЛЕД ДВА МЕСЕЦА: Мина много време.През това време ми се случиха много неща.Едно от тях беше че с нея се събрахме.Двамата бяхме толкова щастливи заедно.Но тя никога не искаше да ми сподели за семейството си.А най-странното беше че не искаше да си каже името.Аз въпреки това продължавах да съм с нея.Тогава наистина изпитвах чувства към нея но разбрах че съм направил голяма грешка.Един ден тя дойде до нас да ме вземе за нашето излизане.След като отидохме на уговореното място(което беше на една поляна в гората) ние си направихме пикник.Всичко вървеше добре докато по-едно време всичко около нас стана черно.Първоначално се изплаших ,но после станах и се огледах наоколо.Седях така може би 5-10 минути след ,което всичко пак си стана нормално.Бях зашеметен известно време а след това се обърнах да видя как е приятелката ми...но нея я нямаше.Едиственото нещо ,което ми се въртеше тогава в главата беше дали тя е добре.Седях там в продължение на 1 час с надеждата тя да се появи ,но това така и така не се случи.След това прибрах всичко все едно нищо не беше станало и си тръгнах.
