Пребирах се от магазина. Ходих бавно и се оглеждах,на ъгъла имаше едно момче.Не знаех как се казва, но ме заплени.Беше сладък, валеше дъжд капките вода се стичаха от кестенявите му кичури коса. Загледах го продължително преди да вляза в блока ми.Той се обърна и ме видя, хвана ме срам и бързо влезнах във входа. Докато се качвах по стълбите мислех за него и дали някога ще го видя пак. Отворих вратата и влезнах, беше рано някъде към осем и полувина.Отидох си в стаята и мислех за него. Нещо ми беше станало, бях ли се влюбила в него не знам.Обърнах се на другата страна и се унесох в мисълта за него и заспах. По едно време телефонът ми звънна. Беше Шанел и й дигнах. Започна да ми говори какво е станало на купона на гаджето й Франциско. Мен не ме вълнуваше защото ми се спеше, но я слушах както винаги. Най-накрая ми разказа и си казахме лека нощ и затвори. След двучасов разговор станах да вечерям беше някъде към единадесет. Направих си спагети и седнах на масата да ям. Наядох се отидох в банята измих си зъбите и легнах. На сутринта тръгнах за училище. Винаги с Шанел се чакахме в седем на ъгъла. Тя беше там
