My Lady (Miraculous Ladybug one shot)

Част I

- Деца! По -тихо ако обичате! - извика учителката и тропна по бюрото.

Всички седнаха по местата си и учителката започна да предава урока. След около пет минути обаче беше прекъсната от изскърцването на вратата.
- Извинете за... закъснението - на врата стоеше момиче, с почервеняло от умора лице (и малко от срам), което едвам си поемаше въздух. Преподавателката ѝ направи знак да си седне и тя отиде на мястото си.
- Маринет, какво стана? Преди никога не си закъснявала! - попита я най-добрата ѝ приятелка - Аля.
- Снощи учих до късно и се успах. - каза Маринет и я погледна гузно с големите си сини очи. Не толкова, защото се чувстваше зле за закъснението, а повече защото излъга приятелката си. Не беше учила до късно. Даже изобщо не беше учила - нямаше време! Отново трябваше да се занимава със злодей, както и с партньора си - Black cat. Боже, в това момче имаше нещо сбъркано.
Аля се засмя и ѝ каза:
- Е, поне не си единсвената, която иска да спи. - тя посочи с брадичка към първия чин, където Ейдриън се беше излегнал.
Ах, Ейдриън. Маринет се беше влюбила в него още първия миг, в който го видя. Той беше момче мечта - висок, рус с проницателни зелени очи и красива усмивка.
- Зяпаш! - каза Аля и Маринет веднага погледна в учебника.
Останалата част от часа мина спокойно. Маринет се беше съсредоточила върху урока, защото, най-вероятно, отново нямаше да има време да учи у дома. Но май щеше да ѝ се наложи.
- И така, деца - започна учителката - за другия път ще работите по двойки по създаването на модел на Слънчевата система. Може да видите с кого ще си партнирате на таблото до вратата. - тя започна да оправя нещата си. - Въпроси?
Никой нищо не каза. Учителката седна зад бюрото и изчака звънецът да бие. Не мина много преди това да стане. Тя поздрави класа и излезе от стаята.
Докато Маринет прибираше учебниците в чантата си, Аля отиде да провери с кого ще си партнират.
- Маринет, Маринет! - след малко тя вече отново беше до чина.
- Какво е станало толкова? - попита приятелката ѝ
- Няма да повярваш! - тя се приближи към нея, за да не ги чуе никой - Ще работиш с Ейдриън.
- Наистина?! - попита Маринет с искрена радост в гласа си.
Тя погледна към таблото, където стоеше той. Когато Ейдриън видя, че тя гледа към него се усмихна и ѝ намигна.
Маринет имаше чувството, че ще умре от радост!
Това усещане се усили когато той се приближи.
- Е, къде и кога ще работим? - Господи, за пръв път я заговаряше!
- А-а-а-аз не мога, тоест не знам - поклати глава тя - ако си съгласен може днес следобед пред нас, т-т-така де, у нас - цялата се изчерви като домат. Винаги бъркаше думите, когато се опитваше да говори с него.
- Добре - каза Ейдриън и се засмя - значи след часовете у вас. След това отиде отново при приятелите си.
- Оооох, как можах да се изложа така! - промърмори Маринет и легна на чина.