Историята на една тийнейджърка

Новият живот

Днес си вкарваме всичко в кашони и се приготвяме за новият си град. Аз съм Моника(Мони) 16 годишно момиче, което обича да е сред приятели и да рисува. Утре ще се преместим в новия си дом, а в други ден ще започна училище. Знам, че много е странно да се преместиш и после директно да почнеш училище, но за пръв път се радвам за първият учебен ден. Ще си открия нови приятели, може би ще срещна някое красиво момче.... Не спират да си мечтая и изведнъж нещо ме уцели по главата това беше Гергана(Гери) моята по-голяма и леко досадна сестра. Понякога е ужасно яка! Да се върна на мисълта си:
-Гери защо го направи това заболя!
-Спокойно беше точен за пинг-понг и защо седиш да хванеш прах ли искаш или да се приготвяме?
Стоях мислейки си "Защо тя е винаги права?" и тя пак ми се развика да се размърдам и почнах да се въртя в кръг. Тя ми се усмихна и излезе. Аз си приготвил багажа и то стана време за тръгване.
На другия ден:
Много съм щастлива. Ще видя новият си дом за пръв път. Когато наближихме мама и татко ни покриха очите да се изненадаме. Влязохме и си отворихме очите. Беше огромно и красиво. В едната стая имаше прозорци от тавана до пода с излет към морето. Забравих да спомена на 2 минути сме от морската вода. Мама и татко влязоха и ме питаха коя стая си избирам и аз моментално им отговорих тази. Те се съгласиха и почнах да вкарваме нещата и да ги слагаме на местата им.