Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Пожелай си нещо....

Когато се прибрах, си легнах. Дълго се взирах в тъмнината и си мислех за случилото се през последните дни. До преди една седмица аз бях човек, който не познаваше любовта. А сега... Сега съм лудо влюбена в един прекрасен Ангел. Сърцето ми бие за нея. Но разумът ми казва:
-Ще я нараниш. Знаеш го нали!? Ти винаги караш близките си да страдат. Нима родителите ти не изоставиха живота си, за да се преместят... И то заради кого...?Откажи се от нея преди да си я накарала да страда.
Но не, аз не бих се отказала от нея никога, никога, никога......

-Дари, влюбена съм в теб.
-Какво? Какви глупости дрънкаш?
-Моля те, изслушай ме.
-Не няма да те слушам. Не искам да те виждам повече.- каза тя и тръгна.
В този момент чух силен трясък.
Обърнах се и видях безжизненото ѝ тяло върху асфалта. Затичах се към нея. Сякаш ми отне години да стигна до нея. Взех я в прегръдките си. Но вече беше твърде късно...
-Дариии не, не, не.. Не ме изоставяй. Недей, моля те, недей....

Събудих се. Цялата бях в пот. Навън вече беше ден.
-Било е кошмар. Само кошмар.- повтарях си. Взех телефона, беше 10:00ч. Реших, че вече трябва да е станала и ѝ написах съобщение:
'' Добро утро! Хареса ли ти закуската? :) ''
-Звъннн. Беше съобщение от нея: ''Добро и на теб. Закуската беше супер. Я кажи, ти да не си ме сънувала? :D хаххаха ''
''Може би :). Хей, искаш ли да отидем на кино? Ако нямаш други планове, разбира се.?''
''Страхотна идея. На кой филм?''
''Избери ти. Ще те чакам в 12:30 пред вас. Става ли?''
''Ок. До после <3 ;* ''
''До после <3''
Взех си душ. Облякох се, пръснах от парфюма и излязох. През целия път си тананиках. Видях блока на Дари и седнах на една от пейките. Обърнах погледа си към входната врата и зачаках. Тогава тя се появи. Онемях. Беше толкова красива.
-Здравей, как изглеждам?-попита тя.
-Ослепителна си! - казах аз. Наистина беше адси красива, ангелски красива.
-Какво ще гледаме? -попитах.
-Избрах филм на ужасите.
-Добър избор.

Влязохме в киното. Взехме си билети, пуканки и отидохме в залата, която за моя изненада беше празна. Бяхме само аз и тя.
Седнахме и филма започна. Беше изпълнен с кръв, убийства и насилие. Изведнъж тя ме прегърна и каза:
-Страх ме е.
-Не се страхувай аз съм тук.- успокоих я. Извадих телефона си, за да видя колко е часа.
-14:14 пожелай си нещо!- каза Дари.
А аз си помислих:
-Вече имам всичко...