Дневниците на върколака.

Запознанства.

Аз съм Скот и със сестра ми Елена се местим в ново малко градче за да може да забравим за случилото се. Родителите ни починаха в катастрофа и Елена се измъкна на косъм. Тя беше в колата , но като почудо я намериха на брега.Сега сме в къщата когато някой чука на вратата.
Елена отваря и виждаме някакво момче горе-долу колкото мен.
Момчето: Здравейте съседи. Аз съм Стайлс.
Елена : Приятно ми е Стайлс. Аз съм Елена а това е брат ми Скот.
Стайл: Радвам се , че има нови съдеди. Заповядайте довечера на гости. Със сестра ми сме сами и решихме да ви поканим.
Аз: С радост ще дойдем. До довечера.
Разопаковахме си багажа с Елена и отидохме на гости. Пред прага на врата лежеше мъж. Не беше в съзнания. Почукахме на врата. Стайлс отвори.
Стайлс: Какво става?
Елена: Беше пред врата. Да го внесем.
Тогава мажът каза че не може да влеза преди да е поканен и стайлс ни покани.
Вътре имаше момиче с прасковена коса.Беше красива.
Аз: Скот. Приятно ми е.
Момичето: Лидия. И на мен.
Мъжът се свести. Каза не че може да ни се случи нещо лошо ако го предпазваме от нея. Не знаехме коя е тя! Името му беше Дерек.
Стайлс: Как се казва момичето.
Изглежда Дерек пак губеше съзнания. Той успа да каже че тя се казва Кира.