Клаус:Приключенията на едно момче

Глава 1

Клаус:Приключенията на едно момче

Беше нормална септимврийска вечер. Улиците бяха пусти. Непрогледна мъгла се беше спуснала над цял Берлин.Хората се бяха забутали в къщите си или в някаква затънтена кръчма. Само фенерджията минаваше и палеше
уличните фенери. Изведнъж тишината беше прекъсната от силен рев.

Ревът беше толкова силен, че по улицата от която той се чу, хората от с притеснение излязоха да проверят какво става. Този въпросен рев идваше от къщата на една от най-заможните за времето си фамилии. Това беше имението на господин Хофман, който беше забогатял от търговия с каменна сол от Трансилвания.

В този момент ревът бе последван от мъжки вик.
-Дитър, дебел пияницо! Пак ли ражда тъпата ти жена.От рева на твоето новородено гаменче събуди цялата махала, а кучетата ми полудяха.Едва ли не щяха да скъсат връвтта. Те дори по влаковете не лаят.Жена ти освен да ражда нахални дечица, да командва и да харчи пари напред и назад друго не може да прави.-казал съседът на Дитър.
Той беше стар куцащ ловец, който всеки ден носеше червен каскет и син гащеризон на карета придържан върху него с копчета.
Последва минута мълчание...

-Я млъквай Адолф извратено копеле такова. Не обиждай жена ми. Аз псувам ли жена ти всеки божи ден както ти правиш? Не, нали?!-попитал Дитър ядосано съседа си.
- Да, но поне моята не ражда деца, които тровят нашия живот.-възразил Адолф с тежък тон.

-Да знам за злуполуките с прозорците ти и...
-Не само това!-прекъсна го Адолф.-Те счупиха саксиите на Маша и ред други неща.Да не говорим, че тормозят и другите съседи. Питай,когото случайно срещтнеш на пазара, ако не ми вярваш.

-Остави го скъпи.-каза немощтно съпругата му която вече беше дошла на себе си. Тя беше със син халат запасен с бяло коланче.-Всички знаят, че той е местният луд. Остави тези глупости и ела да видиш третият ти наследник.Не искам появяването му на белия свят да започне с излишни караници. -посъветва го тя.
Дитър се приближи до леглото и като погледна сина си душата му умекна, а на лицето му се появи тиха усмивка.
-Как ще се казва?-поддал Дитър развълнуван.
-Ако искаш може да го кръстим Клаус.-предложи му Ангела.
-Хммм...Клаус Хофман.-каза си на ум Дитър.-Съгласен съм.-и седна на леглото до жена си.
-Ще трябва де се убадим в училището , че няма да мога да ходя на работа.-промълви притеснено Ангела.
Шшшшшт.-Прекъсна я Дитър.-Ти не бери грижи за това.Утре ще отида до училището и ще обясна нашето положение на директора.Аз го познавам. Той ще разбере. Свестен човек е. Доста добре играе покер.-успокои я той.-Ти сега си почини, а аз ще помоля Грета да направи чай от лайка. Чувал съм, че успокоява.-и той се надигна от леглото.Тъкмо завъртя дръжката и иззад гърба се чу Ангела.
Той се обърна и я попита:
-Какво има цвете мое?
-Извикай Том и Ханс. Нека видят братчето си.-каза тя.
-Ще ги извикам-казал Дитър и излязъл от стаята.

Всичко стана много тихо.Само по прозореца чукал един изсъхнал клон залюлян от вятъра навън. Извън се чули гласове и стъпки. Сякаш цяло стадо глигани минавали по коридорите.
След секунда вратата се отворила и в стаята влезли Том и Ханс целите опръскани с кал.С румени бузи и подсмърчащи носове.

-Мамо къде е брат ни?-ивикал Том.
-Може ли да си борим с него?-попитал Ханс.
-По-тихо!-прошепнала майката.-Той спи.
-Ха, спи. Що за наш брат е ако спи в осем вечерта?-изсмя се подигравателно Ханс.
-Аз помолих ли ви да сте по-тихи? Моля ви.-помоли ги Ангела.
-Добре мамо. Ще сме по-тихи.-казал Том.-Може ли да се приближим,за да го видим?
-Да,но внимавайте да не го намърсите с ръцете си.-казала Ангела.
Децата се прибрижили и точно се надвесили и една капка кал паднала от блузата на Ханс върху лицето на бебето.В тази секунда Ангела почервеняла от ярост и шамаросала Ханс.Момчето се отдръпнало с виолетова буза и със сълзи на очите.
-Предопредих ви.-извикала майката.-Напуснете стаята и не ми се мяркайте докато не ми се извините и помислите над постъпката си.Децата отворили вратата, излезли и я затръшнали.

-Това бебе ще развали всичко.Ти какво мислиш Том?-попитал Ханс.
Том помислил помислил и накрая казал:
-Ще го разплакваме докато не започне да ни почита като богове.Ясно?-попитал Том Ханс.
-Пределно ясно.-казал Ханс.
-Щом е така нека си стиснем ръцете.-казал Том
Той се изплюл върху дясната си ръка.Ханс направил същото и се здрависали. Точно тогава те чули как Грета идвала с количката с чая.
-Бързо Грета идва. Да бягаме.-извикал Ханс и те презглава се затичали на обратната страна.

Ангела ядосана от децата й в един момент се успокои и започна да плаче. Точно в този момент вратата се отвори и влезе Грета в стаята.Като видя плачещата жена казала:
-Госпожо,госпожо. Как сте? Какво се е случило и защо бебето е в кал.
-Аз не ставам за майка.-казала през сълзи Ангела.
-Какви ги говорите?! Как така не ставате за майка. Имате вече три прекрасни момчета...
-Не!-прекъснала я Ангела.-Това е проблемът. Не възпитах децата ми както трябваше.Бях толкова задълбочена в учението на другите деца в училище,че забравих за моите.Всички съседи са прави.
А Грета смутена застана в ъгъла, с лице към вратата, и се превърна в свидетел за първи път на психическата нестабилност и слабост на своята господарка.

-К.М.