Chapter 1

1.2K 60 13
                                    

"Хайде." Промърморих на малкото момиче и момче, които бяха гушнали двете страни на краката ми. "Отивайте при мама и тати."

Невинните им очи скоро се разшириха от вълнение, след като обърнаха малките си глави към предната врата, щастливо бързайки към родителите си и кикотейки се тихо.

Усмихнах се на себе си, след като близнаците най-накрая ги видяха да влизат през вратата. Имам предвид, обичах да гледам децата на господин Стайлс, но понякога бяха трън в задника.

Бяха прекрасни, но просто дърпаха косата ми прекалено често.

"А! Липсвахте ми толкова много!" Господин Стайлс извика в саркастично вълнение, клякайки долу до нетърпеливите си деца, преди да прегърне и двете.

"Нарисувахме картина с Миа!" Дъщеря му се изкикоти с широката си усмивка. Съпругата му, госпожа Стайлс, едвам даде изкуствена усмивка на дъщеря си, преди да се оплаче колко уморена била. Тя мина покрай семейството си, сваляйки коженото си палто, което закачи и отиде в друга стая.

Да си вземе почивка, предполагам. Никога не прекарваше време с децата си. Но господин Стайлс беше прекрасен и винаги имаше време да говори с тях.

Очите му се изкачиха от децата му към мен моментално и аз тайно се усмихна на себе си. Ако трябва да бъда честна, падах си много по него. Въпреки че беше в 30-те си години, той беше толкова привлекателен и... мъжествен.

"Какво нарисувахте?" Попита с широка усмивка, поглеждайки ме с интензивен поглед. Изглеждаше действително заинтересован с всичко, което децата му имаха да кажат и това е нещото, което ме накара да го харесам. Не беше като съпругата си, която беше по-разтревожена за дизайнерските си обувки, отколкото за децата си.

"Просто, ъ - просто цветя и лодки, и... неща." Отговорих нервно, а той ме погледна объркано, преди да кимне, заедно с това, което бях казала.

"Е, обзалагам се, че са много добри." Каза искрено, навеждайки се към тях.

"Обзалагам се, че са по-добре от тези на Миа." Прошепна им игриво, а аз се опитах да задържа смеха си.

"Тати!" Момченцето възкликна. "Наистина ли мислиш така?"

"Разбира се!" Отвърна искрено, след което кимна и се подсмихна.

"Хайде." Изсумтя, преди да се изправи от клекналата си позиция. "Отивайте си в стаите и си облечете пижамите. Мога да ви направя горещ шоколад преди да заспите."

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Jun 16, 2016 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Call Me DaddyWhere stories live. Discover now