Историята на една тийнейджърка

На ръба

Навън заваля сняг и двамата с Ерик излязохме на срещата си на панаира и забравих за случилото се. Имаше много места на които искахме да отидем като например виенското колело, игралната зала и още много други. Първо посетихме виенското колело, разбира се то спря на върха и стояхме там за около 30 минути!! Мен ме е страх от високо и не спрях да се гуша в Ерик, а на него му беше приятно. Слязохме и поиграхме малко видеоигри и минахме покрай един щанд с едно огромно мече. Влюбих се в него и Ерик игра една игра и ми го спечели. Той каза мечето е толкова голямо колкото е голяма и любовта ми към теб. Мечето е 2 метра високо и много пухкаво. Аз съм 1.67 метра, мечето ми е по-голямо от мен, но не ми пука целунах Ерик по бузата и го прегърнах силно. Това беше невероятно чувство. Оставихме мечето в колата на Ерик(брат му беше тук с майка му) и продължихме напред към другите места. Следваща стената и влакче на гадостите. Исипваха всякакви гнусни гумени неща една гумена хлебарки се полете в косата ми. Еек ми се засмя и отидохме да видим снимките. Ужъс снимали се ни два пъти в началото когато се целунахме и когато имах хлебарки в косата. Ерик купи по две от всяка и си тръгнахме към вкъщи. Взехме мечето от колата и си тръгнахме с мечето в такси. Оставих мечето в къщи и се върнах отвън. Видях Ерик преследвал паднали главата му беше в кръв. Стори ми се че имах кръв по-рано на ръката и за това веднага се обадих на бърза помощ. Те приеха Ерик и казаха, че мога да вляза стига да не го карам да се напряга с емоционални изпълнения, защото той е на ръба да умре. По-рано той беше паднал на земята от Мартин и Теодор, сигурно си е спускат главата и си е мълчал. Влязох и едва не се разплаках той беше с абокат и системи целият блед.
(М-Мони, Е-Ерик)
Е- Мони съжалявам за всичко.
М- Няма за какво да се притесняваш всичко е наред.
Е- Знам, че краят ми е близо и искам да ти каже, че винаги съм те обичал от самото начало като ме е стреснал през първият учебен ден.

Прегърнах го и усетих той да изтива, системите вече не работеха.... Той е мъртъв. Доктора беше през цялото време вътре и ни гледаше и слушаше. Аз се влечених. Доктора ми се извини и ме помоли да напусна. Излязох от болницата и тръгнах да бягам към гората на нашето любимо място и като пристигнах просто паднах и плаках, плаках на снега легнала мислейки само за последните му думи.

Здравейте, знам че това е много тъжно и трогателно, но мисля сега всичко да стане драматично и ще има много голяма фантазия и няма почти всичко да изглежда реално. Ако се тревожите може и да стане нещо и с Ерик по-напред в историята. И съжалявам за всякакви грешки.