Светлината спря и се озовах на съвсем различно място. Не знам как, но ми беше познато и то много. Знаех на къде да тръгна и се спират на всяко ново нещо, не знаех дали е безопасно. Вървях около два часа в една гора и се загубих. Бях на такова място, че когато тръгна в една посока се връщам в това място. Вървя само на пред и пак се озовавам тук. Отбелязвах от къде съм минала. Ужас обиколих го цялото и все още не откривам изход!!! Чух някакъв шепот:
- Единственият изход е от високо.
Не го схванах. Как от високо. Високо е само небе. Аз не мога да летя как ще стигна до там. Чухгласа и той ми каза отново:
- Кажи еос- трес- кристаликус.
Казах го и всичко стана бяло, а аз усещам само лека болка която ме накара да изпищя. Паднах на земята и усетих нещо тежко на гърба си. ИМАМ КРИЛЕ И ТО КАТО НА АНГЕЛ. Стана и се пробвах да полетя. Напразно се опитвах. Изведнъж чух стъпки и се обърнах да видя от къде идва. Беше из дърветата и само виждах една фигура да се приближава до мен. Аз се отдръпвах докато едно дърво не ме спря и паднах на земята. Фигурата приличаше на животно с бели очи. Беше близо да се покаже на светлината и аз се паникьосвах още повече. Изведнъж то реши да скочи и.....Здравейте! Напишете в коментарите какво искате да стане по-напред и какво мислите, че е животното.
ESTÁS LEYENDO
Историята на една тийнейджърка
RomanceИсторията на Моника, момиче което решават със семейството и да се преместят и в училище тя среща...