Историята на една тийнейджърка

Криси

Ками ме пусна на един облак който изглежда точно като на земята. С дървета природа и всичко останало. Тя ме запозна с приятелките си и ми каза, че трябва да посетим кралицата, защото е възможно тя да знае за теб и как ти почти се трансформира. Момичетата ме погледнаха и изглеждала сякаш бяха паднали от облака. Ние бързо се сбогувахме и тръгнахме към кралицата. Като видях двореца всичко красиво и мило ми излезе от главата. Беше като обиколка на ужасите и то реално. На всякъде беше светло и приятно само тук беше мрачно. Ками ми каза, че не много хора са виждали кралицата, а почти никой не я е чувал да говори. Аз се стреснах повече. Аз попринцип съм паникьосана, а сега ми се искаше да гушана Ерик. Ооо Ерик. Замалко не заплаках от тази мисъл. Ками ми каза, че пристигнахме и че от тук трябва да се оправям сама. Тръгнах напред и почнах на вратата и тя се отвори сама. Виждах скелети и духове навсякъде. За моя радост виждах и Ерик. Той ми помагаше да не тръгна назад с писаци и бягайки. Чувам гласовете на всички духове и те не спряха да казват, че сега и аз ще стана като тях. Чух един силен и мощен глас да казва тишина не я плашете и ми се отвори една врата от която се виждаше само един трон и една ръка да се подава от него. Чух гласа и той почна да ми задава въпроси:
(К- Криси, М- Мони)
К- Какво правиш тук и защо изобщо дойде.
М- Аз съм Мони-
К- Не те питах коя си, а какво правиш тук.- бях грубо прекъсната.
М- Приятелката ми Ками ми каза, че аз съм принцесата и че почти съм успяла да се трансформирам.
К- Усетих, че можеш да говориш с духове. Само кралския род го може. От кога си тук?
М- От 5 часа.
К- Как дойде тук?
М- Приятелите ми от земята ме телепортираха до тук и ми казаха да открия някой човек да ми помогне да ги открия.
К- Как се казват твоите приятели?
М- Мартин и Теодор.
К- Не може да е истина те са я довели тук, но защо? Измъмри си тя под носа, но аз успях да я чуя.
М- Мога ли да те видя поне?
К- Добре. Тя се изправи и се обърна към мен и почна да говори за себе си.
К- Аз съм Криси от Кристиана, наследница на трона на Окасис и не обичам да се запознавам с нови хора, но те чувствам близка. Сега искам да видя това което си направила пред приятелката си как и беше името...Ками.
М- Ио- камо- пренчепеса.
Кръгът се появи отново и Криси се изумително, тя си мислеше че аз се шегувах с нея. Беше много трудно да го контролирам и не оспях да се трансформирам, но спечелих вярата на Криси.
К- От кога познаваш Теодор и Мартин?
М- Около 2 седмици, а ти?
К- Доста дълго време. Идвай ще трябва да ти намерим стая която ще ти хареса. Можеш да я предекорираш ако искаш.
М- Мерси много Криси. И още един дребен въпрос. Защо целият замък е мрачен?
К- Не съм от хората които се запознават. Просто не излизам от тук и не си говоря с никой.
М- Защо?
К- Никога не съм имала верен приятел. Всички ме използваха и ме обиждаха. Опитвах се да не покажа коя съм, но накрая те разбраха.
М- Аз съжа-
К- Няма нужда да съжаляваш. Ти нищо не си направила.
Тя се усмихна и ме разведе из двореца. Избрах си стая в близост до нейната. Трябва само да я направя по-светла. Включих цялото осветление и все още е мрачно.
М- Криси, защо е толкова мрачно?
К- Ти се държиш леко мрачно и стаята ти ще е леко мрачна.
М- Не схванах!?
К- Това е от твоята аура моята е мрачна и аз направих двореца мрачен. Все още си го спомням като беше светъл.
М- Опиши го.
К- Ще разбереш сама. Твоята аура е много добра. Ще го върнеш както си беше преди след много малко време. Няма дори да се осетиш и ще си го направила.
М- Какво чака тази аура нека да стане светъл!
К- Хахаха, това не работи така. И ти как дойде до замъка? Ти не беше с крила като влезе.
М- Приятелката ми Ками ме доведе.
К- Тя да не е отвън.
М- Да.
К- Покания да влезе вътре какво е това. Тя ти помогна да ме зарадваш и чака на студа. Бягай да я доведеш!
Избягах до входната врата и и казах да влезе вътре. Тя се стресна много. Крилете и го показваха. Тя дойде вътре и и разказахаме всичко докато се качвахме по стълбите. Стаята ми е на 5-тия етаж. Качихме се и ги запознах. Те са вече най-добри приятелки. Не знаех колко много общи неща могат да имат двете помежду си. Нещо стана и се издигнах. Бяла светлина се появи и ме обви и после и двореца.

Здравейте. Няма да пускам днес друга глава, но в тази има 827 думи( без това разбира се). За мен това си е доста и реших да не правя втора. Тази глава е като две мои нормални. Дайте теми какво да напиша за напред.