Стигнах до пейките.Джейкъб беше там.
Дж:Хей,Мег!
М:Здравей-казах аз и седнах до него.
Дж:Та,за какво искаше да говорим?-каза той,хващайки ме за ръка.
М:Виж,нещата не вървят добре напоследък.
Дж:Какво имаш предвид?
М:Как така какво имаш предвид?!Не усещаш ли че всеки ден се сближаваш с тази кифла?Не усещаш ли,че всеки ден ме губиш малко-по малко?Ти не знаеш какво е чувството да видиш човек,който те прави щастлив,да бъде с някой друг!
Дж:Виж Меган,аз,аз просто...
Преди да довърши го прекъснах-
М:Джейкъб,кажи ми сериозно,имаш ли чувства към нея?Бъди искрен!
Дж:Аз просто,незнам не..
И той отново бе прекъснат.Някой позвъни на телефона му.
М:Кой е?
Не получих отговор и сама измъкнах телефона от ръката му.Как може!?Валъри!
М:Джейкъб,просто не говори!Няма смисъл!
Бях много ядосана,но и в същото време наранена.Станах и си тръгнах.Джейкъб ме догони,опита се да ме хване за ръката,но аз избягах.Стигнах до вратата на къщата ни.Очите ми бяха пълни със сълзи.
