Живите бедствия

Пролог

- Кучка! - просъска младото момче. Лицето му лъщеше от пот, а черната му коса бе полепнала на сламени кичури по челото. Металните нишки, по които течеше ток се впиваха болезнено през дрехите му в кожата. Притискаха го в ствола на дървото и идваха от най-различни посоки. Бе обграден. Лошото бе, че не можеше да използва способностите си, нито да мисли трезво от шока, който му причиняваше тока.

   Чу се хрущене. Звукът бе груб. Кубинки. Те скрибуцаха здраво по земята и показваха яростта но собственика си. Застанаха пред него. Бяха кожени. Най-изумително здравите кубинки. Лицето му беше сведено надолу от немощ. Но се насили да погледне човекът. Беше онази проклета русокоса жена. Косата ѝ бе сплетена, опъната болезнено на рибена кост. Сините ѝ очи студено се взираха в неговите черни. Той бе неземно красив, никой не му устояваше, бе харизматичен. Но тя бе ловец. Бе обучена да не вижда красотата му, да я игнорира и да гледа същността му. Която бе чудовищна.

- Доста проблеми ни причини. - гласът ѝ бе нисък, жесток. Докато му говореше вадеше нож. Не бе обикновен. Бе смесица от кристали и желязо. Създаден специално за такива като него. Но този нож не бе единствения. Тя носеше тъмни дрехи, здрава, незабележима брони-жилетка, колани с всякакви на дължина ножове, раница пълна с джаджи възпроизвеждащи ток, здрави черни панталони с грамадни джобове, модел имитиращ войнишки камуфлажни панталони, само че черни, и най-ужасяващото в нея. Оръжието което изстрелваше металните нишки.- Вече пет години те преследваме, но най-накрая попадна в капана ни. - очите ѝ проследиха нишките. - Извършил си толкова много убийства над деца и цивилни, че дори Ада ще те отхвърли. - макар спокоен, гласът ѝ излъчваше жлъч и омраза.

- Как ме откри?! - озъби ѝ се. Искаше да се нахвърли върху нея, да я издере жива. Бавно и мъчително да реже кожата ѝ. И ако се измъкнеше щеше да направи много по болезнена смъртта ѝ от на другите си жертви. 

Тя го гледаше с презрение. Огледално на неговото. Гърдите му се свиваха и отпускаха учестено. Не защото го беше страх, а защото я желаеше. Желаеше да чува писъците ѝ, да го моли да я убие най-накрая.

- Винаги след голямо избиване на хора изчезваш. Не бе трудно да се досетя, че се укриваш на диво място, като най-опасната джунгла в света. - посочи джунглата в която се намираха и на него му се прииска още повече да я убие. Беше унизително човешка твар да предвиди действията му.  

- Кучка! - изрева той. - Приятелите ми ще намерят роднините ти и ще ги избият до крак. Ще умреш от ужас и вина за дет... - жената с все сила заби ножа в гърдите му. Думите му я вбесиха. Със злоба дръпна ножа. От него се чуха измъчени стонове и ръмжене. Отпусна глава и тялото му се отпусна като кукла на конци. 

- Вие вече избихте семейството ми. - изсъска му тя. Макар да нямаше смисъл. - Махнете го тоя от тук! - изкрещя на хората си тя. - Не мога да гледам тая измет повече. - закрачи към джиповете. Нейните колеги се заеха да разчистват.

- Ти туко-що уби Богът на кръвта! - възторжено заговори дебелакът на предната седалка, когато тя се метна в колата му.

- Да, все тая. - отвърна ледено тя.

- Я стига! Вече си на 37 години. Време е да се държиш по-зряло. - запетлечи досадно той.

- Млъквай, нещастник! - последваха ругатни по негов адрес. - Нищо съществено не вършиш, за това си затваряй шибания плювалник! - той вдигна ръце в знак, че се предава. Тя отмести очи от него.  Ядосано се загледа през прозореца.

- Разстроена си. - отбеляза мъжът с проницателните си очи. 

- Писна ми! Дъщеря ми живее при някакво друго семейство, а с мъжът ми дори не се виждаме честно. Как очакваш да се чувствам? Искам да видя порасналата си седемнайсет годишна дъщеря! - спокойствието му я дразнеше и тя избухна. - Дори не съм сигурна дали тя е в безопасност. - провлачи тъжно последното.

- Щом не е част от нашия свят, то тя тогава е в безопасност. - увери я дебелакът. Намести очилата си, добавяйки. - Ако толкова много се тревожиш ще пратя няколко наши да я наглеждат.

- Ще разчитам на това Роланд Чейз. - русата жена се взираше в него настоятелно.

- Добре Карън Джойс.