Е, какво да кажа. Аз съм обикновеното тийн момиче. По-точно, бях.
Рон беше най-добрия ми приятел. Макар че беше страшно досаден и много се лигавеше, с него си прекарвах най-добре.
И двамата не бяхме прилежни ученици - радвахме се на четворки. Затова, често се промъквах от вкъщи, за да се поразходя с него.
Доколкото си спомням, беше четвъртък. Решихме да отидем в другата част на града с колелетата. Веднага след училище тръгнахме - карахме и се смеехме.
Стигнахме до едно място с доста начупени стъкълца по земята. Имаше хапчета и спринцовки.
"Сигурно тук се събират пияниците.. И правят..разни неща." След като каза това, Рон отвратено подритна един използван презерватив.
"Трябва да си оставим колелата, ще се спукат гумите ако продължим." Слязох от моето и тръгнах към едно дърво, за да го подпра.
"Честно, Мика?"
"Мда. Щом искаш, ти си остани без превоз до вкъщи, Рон, но аз няма да рискувам. Ще ме бият още повече."
"..Права си." Той беше чувствителен на тази тема. Не понасяше факта, че често играех на гоненица с родителите ми, която не завършваше така благоприятно. На мен ми беше все тая. Да, да, неприятно е, но няма какво да направя. Аз нямам достатъчно мозък за да уча. Може да се каже, че просто съм..тъпа.
"Е, стига си се умислял. Да тръгваме. Нали искаше да ме водиш в някакъв изоставен магазин? За хранителни продукти?"
"Хей, не се присмивай! Това е най-доброто в този скапан град."
И двамата се разсмяхме и продължихме.
След около петнадесет минути пристигнахме. Магазинът беше доста голям, трябва да призная.
"Какво ще кажеш, госпожице Мика?"
"Очарована съм. Но бих искала да изследваме още."
"Каквото пожелаете."
Влязохме навътре. Честно казано, се стреснах. Лампите бяха паднали, имаше стени, които бяха изкъртени. Най-отвратителното беше, че имах чувството, че има някой при нас.
"Какво е станало тук?"
"Нали каза че си смело момиче?"
"Отговори на въпроса ми."
"Казват, че преди 10 години имало някакво тържество и този магазин раздавал безплатни играчки. Понеже тържеството се провело точно до тази сграда, родителите пускали децата си сами да идват в магазина, да си изберат играчка и да се върнат."
"Защо спря?"
Рон се оттърси. Все едно беше видял нещо, но той игнорира въпроса ми и продължи.
"Обаче тук влязъл един психопат и заключил вратите. Понеже, както сама виждаш, магазинът е огромен, лесно се намира нож. И той заклал всички. Децата, персонала. Казват, че отначало бил доволен от тишината, но после се вбесил и почнал да троши в магазина.."
