Историята на една тийнейджърка

Неочаквани момчете

Приготвихме се и аз реших да си взема якето, но не исках другите да ме чакат и им казах да тръгват без мен и, че ще ги настигна. Те се съгласиха и тръгнаха. Минаха 20-30 минути и се отказах да го търся. За моя радост първият час имахме физкултура и учителя знае какво ми се случи с Ерик и ме освободи за месец. Тръгнах пи краткия път без да си го увеличавам минавайки да чакам Теодор, Мартин и Ерик. Погледнах за малко в телефона си и се блъснах в някой. Погледнах го и видях, че има две момчета които ме гледаха сякаш съм паднала от небето( като принцеса си имам някои привилегии). Погледнах и видях, че няма нищо нормално в тях. Едното момче имаше тъмно синя коса, адругият бяла.
(М- Мони, Г- Георги, И- Иван)
М- Много съжалявам, че се блъснах във вас.
Г- Няма нищо. Ти добре ли си?- момчето с бяла коса.
М- Добре съм, мерси. Аз съм Моника или на кратко Мони.
И- Аз се казвам Иван, а това е Георги.
М- Приятно ми е да се запознаем момчета. Мога ли да ви попитам нещо?
Г- Питай.
М- Боядисали ли сте си косите или сте се родили с този цвят.
Те се погледнаха и си дадоха някакъв знак и накрая с въздишки казаха:
И- Родихме се с тези цветове.
М- А знаете ли нещо за Окасис?
Двамата ме погледнаха отново откачено и ме питаха като се притесняваха:
Г- Ти да не си от Окасис м..маг...магическото кралство!?
М- Да и аз съм новата п...при...
И- Новата при-
М- Принцеса!- казах бързо.
Двамата ме прегърнах:
М- Момчета ще ме удошите.
И- Ти си принцесата която донесе радост и светлина над замъка.
Г- Ние станахме на статуи когато принцеса Кристиана, превърна замъка в къща на ужасите.
М- Тоест аз съм ви освободила?
И- Точно така.
М- Всичко за придворните си.
Г- Чесно да ти кажа, не мислехме, че новата кралица ще е толкова красива.
Аз се измервих и се сетих за две неща. Първото беше, че Ерик ме наричаше- Моята красива принцеса и второто, че имам училище. Момчетата видяха изражението ми и се стреснаха.
Г- Принцеса какво има?
М- Имам училище и закъснях!!!!
И- Вие в кое училище си?
М- Яндере- Най.
И- И ние сме в това училище.
М- Супер сега да побързаме да се отидем преди да е твърде късно и да ми се накарат.
Г- Спокойно, учителят няма да ти направи нищо лошо.
М- Ти нямаш притеснена от видение сестра, която с едно махане на ръката може да те убие!!
Г- Значи трябва да побързаме. Хайде да вървим.
Тръгнахме и след 1 минута бяхме в училище и Криси и Ками почти не ме убиха от крясъци и притеснения. Когато им убяснил всичко те се успокоиха и спряха да се притесняват....за три секунди след като Криси каза, ме това може да е човека който иска да ме убие.
К- Те знаят ли, че ти си принцесата?
М- Да.
Ка- Ти луда ли си. Те сега знаят как да те хванат по- лесно.
М- Те казаха, че са били като статуи след като Криси е превърнала замъка в къща на ужасите. Може би ти ще ги знаеш Криси.
К- Чакай малко. Те са казали къща на ужасите и случайно казаха ли принцеса Кристиана?
М- Да от къде разбра.
Ка- Дори и аз мога да ги позная. Това са Георги и Иван.
К- И аз за тях си мислех.
М- Значи всичко е наред. Нали?
К- Разбира се, но искам да ги видя след толкова много години.

От името на Криси

Аз винаги съм харесвала Георги и сега той е най- накрая свободен. Много искам да го видя и да го прегърна. Не знам дали той ме харесва, но много искам да знам. Той е най- милият, сладък и очарователен човек на света.

Здрасти, съжалявам че не пускам частите както обещах, но причината ми е лична и се надявам да ми простите. Аз ще пускам вече по 4 глави на седмица.