1. Мъчилището *В Процес На Поправка*

3. Направи ли го

НТГ
Арън закъсняваше за час. Не беше много традиционно за него. Не беше спрял да мисли за вчера... ами ако го попитат дали наистина е бил той ?! Оставаше му само едно- да отрича до последно. Влезе в класа, мислейки си за това какво ще измисли за закъснението си, докато всички го наблюдаваха... знаете, когато някой закъснее и чака на вратата, за да получи позволението на учителя да седне, всички го зяпат. Първи час- френски с директора...
Директорът: Арън имаш ли основателна причина за закъснението си ?
Арън: Извинете, но си бях забравил домашното и се наложи да се върна, за да го взема.
Директорът: Този път ще те извиня. А знаеш ли къде може да е Адам?
Арън се огледа и забеляза липсата на Адам. Сигурно се е изплашил толкова много, че е тръгнал по-късно, за да не се засекат.
Арън: Ами аз... и в този момент Адам нахълта в стаята.
Адам: Извинете господине. Просто трябваше да се отбия до болницата и...
Директорът: Какво ти е на окото дете ?
Адам: По-добре ще е да ви го кажа навън.
Адам и директорът излязоха пред вратата на кабинета и Арън се беше досетил какво следва... директорът нахълта в стаята и...
Директорът: Арън и Адам. Веднага отивате при помощник директора ! Изгубихме 10 минути от часа си заради вас ! Само да чуя, че не сте отишли...
Бутайки се излязоха от кабинета и се запътиха към кабинета на пом. директора...
Пом.Директора: Какъв е проблемът ?
Адам: Виждате ли окото ми... Арън го направи ! Искам да го накажете.
Пом.Директора: Арън това вярно ли е ?
Арън: Не господине ! Вижте досието ми... нямам нито наказания, нито забележки...
Арън си беше навличал доста проблеми в старото си училище, последното от които е, че изгори училището, защото се разгневи на директора за обидите му към него... но нищо не му попречи да си направи фалшиво досие... след 5 минутния оглед на помощник директора по досието на Арън...
Пом.Директор: Така е... Адам никак не е възпитано да се заяждаш така с хората. Ще ви изпратя обратно в час и това да ти е за последно.
Адам: Но господине аз...
Пом.Директор: Не ми се обяснявай да не ти чета досието на глас !
Адам имаше доста голямо досие, предимно с това, да прехвърля вината на съчениците си... нямаше как да докаже, че за пръв път е прав... Двамата влязоха в стаята точно, когато звънецът би. Директорът излезе без дори да ги погледне... след това целия клас започна да им задава въпроси...
Кристин: Адам какво ти е на окото ?
Адам: Вчера след училище Арън ме наби. Оплаках се на помощник дирекнора, но той не ми повярва... вие ми вярвате нали?
Адам командваше всички в класа... затова и всички му вярваха, но този път с изключение на Нина...
Нина: Арън кажи ми истината. Направи ли го ?
И ето го този ужасен момент, в който трябва да излъжеш хората, които обичаш...
Арън: Не съм Нина... не бях аз.
Момичето се замисли за момент и сведе глава. Арън повдигна брадичката й, така че да гледа към него:
Арън: Вярваш ли ми ?
Нина: Вярвам ти Арън. Аз ти вярвам !
Той спечели доверието й. Това е добро начало...

А/Б
След 2 глави ще се започне по-интересната част. Приятно четене.