1. Мъчилището *В Процес На Поправка*

5. Аплодисменти за бъдещия ни писател

НТГ
Бележката попадна в ръцете на Адам. Той я грабна и веднага излезе на двора на училището и привлече вниманието на всички.
Адам: Хора вижте какво си имаме тук. Бележка със сърце на нея.
Всички включително и Нина се смееха. Арън беше на път да се разплаче. За втори път през 17 годишния си живот.
Адам: Какво ще кажете ? Аз предлагам да я прочетем.
И започна да чете бележката пред цялото училище:
Адам: Нина, отдавна искам да ти кажа, че те харесвам. Усмивката ти е като изгряващото слънце, а очите- сини като небето и блестящи като звездите. Лицето ти е луната, която ме кара да се усмихвам и да се вглеждам в красотата й. Ще има друга бележка утре.
Адам: И знаете ли май се сещам кой го е написал. Аплодисменти за бъдещия ни писател Арън.
Арън беше унизен. Всички му се подиграваха. Гледаха го с насмешка. Нина никога не би се сетила, че бележките са от Арън. Почувства се виновна. Каква й беше разликата от останалите сега ?

ГТА(рън)
Никога не би ми минало през ум, че Нина може да ми се присмива по този начин и да ме унижава. Сега тя се смее, а аз умирам. Тя ми се подиграва, а аз умирам. А аз си мислех, че тя е добра. Сгрешил съм. Ами сега какво ? Не мога да продължа да идвам на училище и да се преструвам, че нищо не е станало... Да се самоубия е решение... но то е за слабоумници... Защо да се наранявам, когато мога да наранявам ? Всички ще съжаляват, че са се подиграли с мен. Списъка ми е завършен. Край и с 9-имата ви.

ГТН
Чувствам се виновна. Унижиха го пред цялото училище. Вече и аз съм като останалите от класа. Нищо не ме отличава от тях. Защо не спрях Адам ? Защо му позволих да прочете бележката до край ? Защо не си я взех обратно ? Разбих сърцето на Арън.. за момент станах част от игра срещу него... Арън никога няма да ми проговори...

А/Б
Кратка е, но пък съдържанието му е достатъчно добро и компенсира обема на главата. Приятно четене.