(Brooke's POV)
-Не, трябва да се шегуваш.- Отвърнах на Хари смеейки се през сълзи.- Значи казваш, че когато си ми предложил аз съм се спънала на нещо и съм паднала върху теб?
-Ами, да. Спъна се в крака си.-Продължавах да се смея истерично, а той ме гледаше с усмивка.
• Ретроспекция • (Harry's POV)
-Не този не е това което търся.- Оставих пръстена обратно на мястото му и продавачката започна да търси друг. Искам пръстен, който Брук ще иска да носи постоянно. Не трябва да е много пищен или изискан, защото знам, че тя не обича такива неща.
-Господине мисля че намерих пръстен отговарящ на описанието ви.- Погледнах към черната ръкавица, която тя носеше и взех пръстена. Малък камък в средата, халката е като клони вплитащи се един в друг.
-Да, този ще е.-Усмихнах се широко, знаейки че най-накрая настъпи момента в който ще предложа на любимата си.
Качих се в колата и сложих кутийката с пръстена на седалката до мен. Отказах се от това да чакам перфектния ден, момент, миг. Дори да не е ние ще го превърнем е такъв. Паркирах пред вкъщи и отворих вратата внимателно, заради 5-месечното спящо бебе. Оставих внимателно якето си и пъхнах пръстена в джоба на дънките. Отворих вратата на детската стая и видях Брук внимателно да люшка Дарси в ръцете си. Отидох до тях и ги прегърнах в гръб. Брук се опря на мен и сега двамата се движехме в ритъм.
-Къде беше? Забави се.-Попита тя тихо.
-Имах да свърша едно важно нещо.-Взех спящата красавица от ръцете й и я сложих на леглото й.-Спи спокойно, бебче.-Целунах главата й и с Брук излязохме от стаята.
-Брук.-Хванах двете й ръце и я обърнах към мен.- Обичам те.
-Аз също, Хари.
-Не..чакай и ме изслушай.-Засмях се, тя също.- Аз съм безнадежно влюбен в теб. Влюбен съм в някой на когото знам любимия цвят, начина по който пиеш кафето си. Влюбен съм в смеха ти и обожавам да го слушам. Обичам само да сложа главата си на гърдите си и да чуя сърцето ти как бие. Обичам да те целувам на публични места, за да могат да видят хората какъв голям късмет имам с момиче като теб. Обичам да ми задаваш глупави въпроси всяка нощ преди да заспим. Обичам те такава каквато си и за нищо на света на съм си помислял да те променям. Ти си едната до която искам да се събуждам всяка сутрин.-Спрях да си поема дъх и видях как лицето на Брук бе мокро и зачервено, моето вероятно изглежда по същия начин.Извадих кутийката от джоба си и клекнах пред нея.- Любов моя, ще ме направиш ли най-щастливия мъж, като се омъжиш за мен?
-Да,да,да.-Каза тя развълнувано и започна да размахва ръцете си във всички страни, което я доведе до това да се оплете в собствените си крака и да падне върху мен. Естествено аз я хванах и я прегърнах силно. След което й сложих пръстена.
• Край на ретроспекцията •
-Тате, може ли да ми прочетеш още една приказка, защото не мога да заспя?- Дарси влезе в стаята търкайки очите си с едната си ръчичка, а с другата държеше плюшено слонче.
-Да, мила.-Хари стана от леглото, но аз го хванах за ръката.
-Дарси искаш ли аз да ти почета този път?-Погледнах към малкото момиченце, което сега гледаше към баща си с несигурен поглед. Той и кимна, което я накара да се усмихне широко.
Отидох до нея и я вдигнах в ръцете си, тръгвайки към стаята й. Оставих я внимателно на леглото й, а тя ми подаде книжката с приказки. Седнах до нея и започнах да чета. След извесно време тя се приближи до мен и ме прегърна.
-Липсваше ми, мамо. Когато те нямаше ми беше много тъжно за теб.-Каза тихо. Оставих книгата настрани и я прегърнах.
-И ти ми липсваше,Дарси.-Как бих могла да кажа нещо друго на дете, което иска майка си обратно.
Видях Хари да стои на вратата. Вероятно беше чул всичко.
-Може ли тази вечер да спите при мен? Ти и тати?- Дарси ме попита и погледна към баща си.
-Дарс, не мисля....
-Да, може.- Казах и направих място за Хари.
Той легна до мен и Дарси и ни прегърна. Ще бъдем отново семейство. Обещавам ви.
