Ключа към портите на рая

Отключих ли силата си?

Амбър реши да състави план как да влезе в директорския офис. Защо там? Защото тайните архиви на училището бяха в него. Днес беше денят в който тя ще проникне и ще вземе онази книга в която пишеше много за нея и силата скрита в същността ѝ. Беше помолила Кори да помогне като наблюдава и ако излезе нещо или някой да пусне предупредитетелен огън, а през това време те приготвяха някои неща за тайното влизане.

-Хайде Кори размърдай се!-каза Амбър бързайки.

-Идвам де.-отвърна Кори задъхано.

-Изчакай тук.-добави Амбър.

-Добре.

Когато Амбър влезе се огледа и видя огромния директорски офис, който беше по-голям и от собствената ѝ къщата, а в неговото дъно имаше една красива златиста врата от типа клетка. Щом тя се приближи до вратата видя книгата, която ѝ беше в ума толкова време, но най-трудното сега предстоеше. Как щеше да отключи? Тя започна да изкарва разни неща от чантата, която взе, но нещо привлече ума ѝ. Една бяла врата със златни облачета отгоре и с великолепни ангелчета върху тях. Застоя се пред тази врата, замисли се за труда на човека, който е отделил толкова време за направата на това съвършенство, но накрая забеляза един малък, но добре изписан надпис- "Вратата ще се отключи, когато ключа и ключалката се съберът и станат едно цяло!"...тогава изведнъж надписа изчезна, а Амбър припадна. Когато отвори очи видя един ангел. Той я погледна и ѝ подаде една чисто бяла топка светлина с думите- "Силата се крие в теб, само намери своя начин да я отключиш!"...след тези думи тя усети някой да я вика и се избави от транса. Тя се намираше извън сградата на училището, в някаква стая и до нея седеше не Кори, а някой друг. Това беше...Джей!? Какво прави тук и къде е това тук?

-Хей добре ли си? Намерих те пред библиотеката, беше припаднала и те донесох тук.

-Къде съм?

-В стаята ми. Донесох те преди около час, но не знам колко време си стояла в припаднало състояние преди да дойда.

-Защо си ме довел тук, има толкова други места...можеше да извикаш Кори или нещо такова!!!

-Не се ядосвай, направих го-първо защото по този начин ти се реванширам за онзи ден и второ защото искам да бъдем приятели.- каза Джей с най-топлата усмивка, а тя се изчерви леко.

-Искам да си вървя.-отвърна изправяйки се, но после се замая и залитна назад, а той я хвана. Наблюдаваха се един друг известно време и тя се зачерви, а той все още стоеше в плен на красотата ѝ.