*от името на Ю На*
Мислех много за всичко това и в крайна сметка реших, че може би трябва да спра да се сближавам с него преди да е станало късно. Не искам да съм зависима от някой отново.На другия ден закусвахме и всичко беше нормално засега.
- Ю Наа.... ела за малко. - хвана ме за ръката и ме издърпа настрани. - ти луда ли си? Знаеш ли как са те видяли снощи?
- Ъммм чакай какво? - изведнъж ми светна и се стреснах. Това не го очаквах, но може да ме съсипе още повече.- Амии.. Бин? Нещо не ти ли говори? Защо не си ми казала нищо за това? Че дори си го и-- - запуших й устата.
- Беше странен момент и нямам обяснение.. колко човека знаят?
- Ем само аз и моя отбор. Надявай се да не изклюкарят.. - въздъхна и скръсти ръце. - напоследък криеш много неща. Аз приятелка ли съм ти или какво?
- Да знам... щях да ви кажа... ноо ... беше необмислено - направих жест с ръце. - просто не можех да спя и го извиках и после саднах и т.н. и стана товаа. Не казвай, моля те. Достатъчно ми е гадно напоследък... - нацупих се.
- Няма спокойно, нали ме познаваш? - усмихна се и ме гушна. - може би не трябва да го смяташ като грешка? Знаеш, няма да ти дойде зле едно такова гадже :дд - сръга ме лекичко и се засмя.
- Не, не. По-добре му е без мен. Сигурна съм. Знаеш ли... вие винаги сте загрижени за мен.. искам и аз да ти помогна някак. Наистина ли още не си говорила с Джаксън?- Неп... не мога, ще ме отреже. Виж, той изобщо не ме забелязва, а остава да ходя да му се обяснявам сега. - наклони глава настрани тъжно.
- Той в чий отбор е?
- При Айрин... егати гадния късмет, честно...
- Лол не. Това е добре, защото ти е близка и можеш да направиш нещо, чрез нея. - усмихнах се лукаво. - просто ако не нещо, то ще имаш повод да отидеш при него, уж за Айринката.
- Омо права си. Но ме е срам
- Ще се справиш де. Аз ще дойда да взема Айрин и ще останете насаме. - потупах я по гърба и се усмихнах. - обичам те ве, ще направя всичко за теб дори ако трябва да набия Джаксън ако те отреже :ддд - засмях се и изглежда това изречение разсмя и нея.
- Ох, ще ти помогна да го набием двете хах. Защото не може да си играе с някой страхотен като мен~ нищо, че не си играе, защото не си говорим.
- Именно, страхотна си. - усмихнах се и после отидохме пак при другите. Аз лично не харесвах много Джаксън. Не беше голям красавец, освен като е с руса коса. Но все пак щом тя го харесва я подкрепям.
- Йо Сана, намерихме нещо твое :д - пак Минхьок. Егати дебила, сякаш живее да троли Сана.
- Сутиена ми? - учуди се и го взе. - и ти какво, кефиш се на размера?
- Лол, не е забавно като не пищиш 'ще те убия копеле' - намуси се и скръсти ръце, но в същото време му беше смешно, защото знаеше, че й пука.
- Не е интересно да го викам всеки път. Другия път просто ще го направя - усмихна се нормално, защото така е по-злобно.
- Брейй -появи се ептем Джаксън и се загледа във въпросния ценен предмет. - чак толкова ли бе?
- .////////////. да. - зачерви се и го скри зад себе си. - я да говорим за друго? Например за бельото на Минхьок. - намръщи се.
- Искаш ли да го видиш? :Д - прехапа устна.- НЕЕЕ Х.Х непоправим си, честно. - запъти се към багажа си.
- Сладка as always :Д - засмя се.
- Я пак? - усетих се изведнъж. - какво каза?
- Нищо? Че е сладко?
- Да, това и аз го чух. - изгледах леко подозрително. Ох год, майка ми е била права като повтаряше, че ако някой те дразни сигурно те харесва. Но този тук е маниак и едва ли е възможно.
- Тази е от онези дето все се държат все едно са в цикъл. - засмя се Джаксън и отмина.Окей, не върви добре за нея, като се има предвид, че Минхьок я прецаква пред него.
- Какво стана тука? - появи се Айряна. - Пак ли гаври?
- Остави - както идваше я забутах напред да се махаме от там.
След малко ни извикаха за втората игра. О боже.. това няма край.
YOU ARE READING
Някой ден (VIXX's Hongbin & AOA's Yuna)
Lãng mạnГлавният герой е Хонгбин от VIXX. Той е обикновен студент в Сеул, но среща момиче, единственото такова в неговата група и придобива интерес към нея. Но дали ще са приятели или нещо повече? Oт друга страна, към него също има прикрепено внимание.