Историята на една тийнейджърка

Болка, мъка, спомени и нов приятел

Усетих как ръце ме прегръщат и издигат нагоре обърнах се да видя мъж с около една година по- голям от мен с крила да ме държи.
М- Пусни ме!!!!!
Той ме погледна и се усмихна.

От името на ??????

Видях Криси и се записах към нея тя ме прегърна и я видях, че плаче.
?- Криси защо плачеш?!
К- Мони тя...тя изчезна и...и тя има амнезия. Страх ме е, че ще я изгубя...
?- Успокой се ще я открием и коя е тя?
К- Тя е най- малката ми сестра. И има амнезия. Не е добре да и казваме нищо. Тя трябва сама да се сети кои сме ние.
Криси има сестра...аз трябва да я намеря. Криси има сестра, тя ще е принцеса и ЗАТОВА ЗАМЪКА СЕ ПРОМЕНИ!!!!!
?- Как изглежда Мони?
Криси ми показа снимка и аз тръгнах да бягам из града. Тя беше толкова красива на снимката, НЕ МИСЛИ ЗА ТИВА ТРЯБВА ПЪРВО ДА Я ОТКРИЯ И ПОСЛЕ ЩЕ СИ МИСЛИШ. Моля не не не, тя е кралска особа, а ти най- обикновен човек. Аз не трябваше ли да я търся. Само си мисля за нея и бъдещето. Тя има синя коса и няма да е трудно да я намеря.

През вечерта

Как все още не съм я открил и как я няма в целият град??? Чакай тя има силите да лети. Мразя, че рискувам да ме видят, но... Показах си крилата и се издигнахна високо. От тук виждам всичко сега къде е тя? Огледах се, но не я видждах. Бях под една зарада която се стоеше и усетих нещо да пада по главата ми. Погледнах на горе и видях момиче със синя коса да е на върха на зградата. Какво ще прави някой толкова на високо? Чакай кой ще се качи толкова на високо ако няма да има амнезия от която няма страхове. Излетях, но бях зад нея. Как да я бутна така, че тя да не се стресне и да падне. Внимателно я прегърнах през кръста и я издигнах нагоре.
М- Пусни ме!!!!
Усмихнах и се и я заведох при Криси. В момента в който я видях да стои пред мен и да ме гледа със страх аз просто си помислих колко сладка е уплашена!

От името на Мони

Той ме заведе при сестра ми и аз го гледах стреснато. Той имаше криле и ме докосна леко по рамото в този момент мисля, че припаднах, защото пак видях бях на това откачено място с балони от вода и реших да докосна някой. Още от кото видях един мехур го пипнах и усетих същата болка в себе си катоб преди.

Събудих се и видях непознатия мъж да влиза в стаята аз се ядосах и се появи бяла светлина и после го уцелих с бял лъч светлина, който разтресе цялата къща.
М- Какво си ти и какво ми направи!
?- Аз не искам да те нараня и ти си в къщата ми заспала на леглото ми.
Огледах се и мисля, че беше прав. Стаята не приличаше на моята или някоя от вкъщи.
М- Извинявам се за тона си и пак те питам КОЙ СИ ТИ!?
?- Аз се казвам Лоренцо( Лори,Л).
М- Приятно ми е да се запознаем Лоренцо, аз съ-
Л- Моника, знам. Ти помниш ли нещо или не знаеш коя си?
М- Помня всичко ти глупи.
Л- Извинете ваше височество. Поне вече всичко е наред.
Той ме прегърна и аз се отпуснах и се преобрази в нормалният си облик.
Л- Чакай малко. Вие защо се преобразихте. Моля ви не ме убивайте.
М- Първо говори ми на ти и без никакво ваше величество. Второ аз още не съм се преобразува напълно за пръв път.
Л- Извинявай, но преди малко изглеждаше ужасно по различно и силно.
М- Моля!?
Л- Ти се преобрази за пръв път.
М- АЗ УСПЯХ!!!! АЗ УСПЯХ!!!!!
Подскачах като луда докато не се блъснах в него и двамата не паднахме на земята и то един върху друг.(*~*) Това усещане е много познато.
М- Ако обичаш ще станеш ли от мен моля те!
Л- Добре искаш ли нещо за ядене или пиене?
М- Не аз трябва да си ходя. Чао.
Л- Чао моя л..принцесо.
Лоренцо се опита да ми каже нещо с л. Не знам, но искам спешно да се завърна в двореца и то сега. Имам усещането, че искам много силно да се разходя из гората в двореца. Поех бягайки към вкъщи. Прибрах се и всички ме погледнаха. Криси стана и ме прегърна.
К- Поздравления, сестричке. Ти се трансформира.
М- Мерси, но как разбра?
К- От твоята силна аура разбира се.
М- Аз наистина съм се преобразува!
Пак почнах да подскачам и се сетих за горичката в двореца.
М- Искам да се върна в двореца и да се разходя из гората.
К- Ако мама позволява ще отидем.
М- Мога и да отида сама!
Ма- Ако знаеш как да отидеш и да се върнеш тогава можеш да тръгваш още сега.
М- Мерси аз мисля, че знам как да отворя портала.
Все още си спомням как Ками го направи и се пробвах да го повторя, но не проработи. Ками се появи и ми хвана ръцете и ми каза да се пробвам да го направя това сама и да се концентрирам за магия с него също. Повтори го вече успешно и влязох през портала. Горичката не беше наблизо и трябваше да вървя.
Л- Здравей, Мони.
Подскачах от страх и зад мен видях Лоренцо.
М- Ох ти... Изкара ми ангелите!!!
Л- Съжалявам, не исках да те стресна,а само да те поздравя.
М- Добре няма нищо, но сега аз ще вървя.
Л- До после.
М- До после.
Почнах леко да бягам с мисълта как нещо ме чака в тази гора. Видях я и спрях да тичам, навлязъл в нея бавно и спокойно. След няколко минути се появи още един спомен.( мързи ме да пиша и просто ще ви го обясня като нейна мисъл). Видях пак цялата случка с Ерик, как той ме изостави през нощта как беше снеговете и заспал в гората, как после всичко стана различно. Всичко това ми се беше случило в последните дни. Бях изумена от всичко и просто си легнах на земята и се разплаках мислейки си за Ерик.

Написах 1023 думи!!!!! Трябваше да събера 3 глава и го направих в една голяма. Исках да напиша повече от 1000 думи и най- накрая успях!!!! Напишете какво искате да се случи между Моника и Лоренцо. Мога да ги скарам или да ги събера или да вкарам някой друг герой в книгата или.... ТВЪРДЕ МНОГО ИДЕИ!!! Напишете какво искате да се случи в коментарите моля!!!!