I'm in love with the wrong boy

Първа глава

Момичето обмисляше как да се измъкне от този ад, когато в къщата връхлетя биологичния ѝ брат. Тя не го бе виждала от може би два месеца. Когато го видя се зарадва ужасно много, но когато видя изражението му веднага зачочна да го разпитва
-Найл, какво ти има? Да не би да е станало нещо с мама?
Момчето все още мълчеше.
-Найл- продължаваше сестра му.- Отговори ми.
-Роузи- прегърна я силно и я притисна към себе си. -Мама е мъртва, сестричке, мъртва е. Някой я е убил..
-Не може да бъде- започна тя със сълзи в очите. - Но как, кой би могъл да направи нещо подобно?
Брат ѝ просто я прегърна и я остави да се наплаче.
-Найл- привлече вниманието му момичето.
-Кажи, мила.
-Може ли да дойда да живея при теб- попита го тя. - Моля те, не издържам тук.
-Разбира се, принцесо-прегърна я русокоското.

~две седмици по-късно~
Вече две седмици Роузи живееше с брат си и трима от приятелите му. Тя знаеше, че с тях живее друго момче, но все още не го бе виждала. Саманта, мащехата на момичето разбра за смъртта на първата съпруга на съпруга си и остави Роузи да отиде при брат си. Дори се зарадва, че ще се отърве от нея.

---

Разхождайки се с тениска на брат си и къси панталонки, момичето влезе в кухнята, за да си направи закуска. Реши да си направи сандвич. Въпреки, че дългата ѝ червена коса беше хваната на разпуснат кок, тя беше невероятно красива. Точно, когато отвори хладилника в стаята се разнесе тежък мъжки парфюм. Тя се обърна рязко и видя момче с изумрудени очи и невероятни тръпчинки. Погледна към нея и се усмихна по-силно. Беше невероятно красив. Роузи почувства странно напрежение.
- Ти трябва да си сестрата на Найл - попита и отново се усмихна момчето.
-Да, Роузи. А ти сигурно си Хари, нали?- момчето кимна.- Е, приятно ми е най-после да се запозная с теб.

---

ГТН(Найл)
Когато влязох в кухнята видях, че Хари се е върнал. Беше се запознал с Роузи. Нещо повече. Те се натискаха на кухненския плот. Прокашлях се и се отдръпнаха един от друг. Когато ме видяха се стреснаха.
-Ние..- започна Хари.
-Да ние.. - сестра ми продължи, докато не ги прекъснах.
-Да разбрах, вие просто се опознавахте.
Спогледаха се засрамени и след това погледнаха към пода.
-Найл, да знаеш кога Хари - Луи нахлу, но щом видя момчето до Роузи млъкна. - О, ето го. Хари може ли да ми помогнеш за нещо?
- Ъ, да предполагам - целуна отново сестра ми и излезе навън, а тя погледна учудено в негова посока.
- Е, сестричке - започнах аз, но тя ме прекъсна.
- Нищо не е станало, а и да беше нямаше да ти кажа- оплези ми се. - Отивам да си взема един душ.
Целуна ме по бузата и излезе от стаята. Надявам се да не се надява на нещо сериозно с Хари, тъй като го познавах. Той си беше женкар.

---

ГТР(Роузи)
-Нищо не е станало, а и да беше нямаше да ти кажа- оплезих му се. - Отивам да си взема един душ.
Целунах​ го по бузата и се качих в стаята си и си извадих една кърпа. Влязох, нагласих си водата и точно когато свалях дрехите си някой влезна. Я стига, защо реших да не заключвам вратата този път. Оказа се Хари.
-Ъм аз такова- започна притеснено той.- Не знам защо го..
-Може ли първо да се изкъпя и след това ще говорим - прекъснах го.
-Разбира се.

~2 часа по-късно~

Събудих се от крясъците долу. Слязох, за да проверя какво става. Момчетата се караха за последното парче пица.
-Няма ли поне веднъж да не се карате и да ме оставите да спя - попитах ги и се сгуших в Найл. Вече бяха спрели да спорят.
Хари ме гледаше доста странно. Съвсем забравих, че му казах че ще поговорим по-късно. Е, може да почака малко.
Отново бях заспала и когато се събудих видях Найл, който също беше задрямал. Останалите не се чуваха. Помислих, че са някъде навън. Излязох на двора и те бяха край басейна. Казах им, че ще се кача да си облека бански и ще сляза при тях. Върнах се долу и легнах на празния шезлонг до Зейн. Найл беше станал и беше при тях. Изведнъж усетих силни ръце да ме вдигат. Помислих, че е Зейн, тъй като той бе най-близо до мен. Не бях права. Хари ме беше хванал през кръста и сега бях на рамото му. Изведнъж ми стана студено. Скочи в басейна с мен. Когато излязохме започнах да пищя и го удрям. Отново ме целуна. В началото стоях като скована, но след това се потдадох. Чух подсвриквания и се отдръпнах от него, а на лицето му беше изписана самодоволна усмивка.
Легнах си на шезлонга отново. Все пак искам тен, не да съм бяла като платно.

---

НГТ
Червенокосото момиче си лежеше спокойно на шезлонга. Беше голяма красавица. Имаше дълга червена коса и сини, с малко сиво очи. Лунички покриваха лицето и'. Въпреки, че с Найл са брат и сестра, не си приличат особено освен по очите. Тя е взела красивата коса на майка си. Зейн отиде до нея, искаше да я поразпита.
-Роузи-започна момчето.
-Какво има?
-Просто исках да те питам нещо.
-Питай, Зейн.
-Да не би със Хари да се познавате? Защото още сутринта ви видях да се нати..-момичето го прекъсна.
-Не, не се познаваме.
-А какво има между вас.
-Ами, всъщност нищо. Аз знам само името му.
-Ясно. Внимавай, може да ми е прител, но си остава женкар.
-Роузи, трябваше да си поговорим с теб.
-А да- сети се момичето.- След малко се връщам, Зейн.
Роузи тръгна след Хари и двамата влязоха в къщата.

^Дори не знам как се реших да я продължа, надявам се да има кой да я следи. И промених главния герой. Няма да е Зейн, а Хари. Но корицата не иска да се смени, явно ще я сменя когато уатпад реши. Предишната беше уникална и благодаря на момичето, което я направи.^