Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Недей, остави я... Остави я!

-Да видях го. Името му е Тобиас. Заловете го той е негодник и заслужава да изгние в затвора...- крещях на ум.
-Видяхте ли нападателя?- повтори полицаят.
-Не, не го видях. Беше много тъмно.
-Сигурна ли сте, че ни казвате истината? Ако някой Ви заплашва, ние можем да Ви помогнем.
Никога не съм вярвала в полицията и няма да си простя, ако нещо се случи с Дари заради мен. Затова им отговорих:
-Наистина не го видях.
-Добре, подпишете показанията.
Подписах се и полицайте си тръгнаха. Дари влезе.
-Какво стана?-попита тя.
-Нищо, питаха ме дали съм видяла нападателя.
-А ти видя ли го?
-Не. Дари моля те нека сменим темата.
-Добре. Вече по-добре ли се чувстваш?
-Да, супер съм.- усмихнах се.
Телефонът на Дари звънна.
-Съобщение от Тобиас. -зарадва се тя. Но моето сърце се сви.
-Какво пише?-попитах.
-Кани ме на вечеря довечера. Ще ме чака пред нас в 20:00ч. Знаеш ли, мисля да отида.
-Както искаш.-казах и погледнах встрани.
-Но, ако искаш ще остана тук с теб?
-Не, няма нужда.
-Добре тогава. Отивам да се приготвя. Хайде чао.
-Чао.
След като Дари излезе от стаята аз извадих системите от ръката си и се облякох. Нямаше да я оставя сама с онзи. Станах и усетих болка. Но и най-голямата болка не можеше да ме спре. Отворих вратата на стаята, погледнах и за мое щастие не видях лекари. Излязох по най-бързият начин от болницата и взех такси. Отидох пред дома на Дари, скрих се и зачаках. Не знам колко време беше минало, но видях Тобиас, а след минути слезе и Дари. Те се прегърнаха и целунаха. Преди няколко дни, при вида на тази гледка, просто щях да отида някъде и да пия до забрава... Но сега, сега трябваше да пренебрегна себе си и да помогна но моята любима. Тръгнах след тях. Щях да се превърна в тяхна сянка. Щях да пазя Дари, но едновременно с това щях да чакам Тобиас да направи грешка...
Двамата влязоха в един ресторант.
Застанах отвън и зачаках. Спомних си моментите, прекарани с моя Ангел. Първият път, в който я видях, разходката в парка, киното, усмивката на лицето ѝ, когато пуснахме фенерите за Свети Валентин, часовете по литература, в който говореше така красиво, че не можех да отделя поглед от нея... И макар хиляди пъти да си казвах, че я мразя, продължавах да я обичам с цялото си сърце. Бих прекарала целият си живот, опитвайки се да спечеля любовта ѝ.
-Боже, моля те пази я. Дори и никога да не бъде моя... -погледнах към небето. То беше мрачно, сякаш предсказваше, че нещо лошо ще се случи.
Изглежда вечерята беше към края си. Скрих се зад ъгъла. Дари и Тобиас излязоха, смеейки се. Ако не бях видяла истинското му лице, щях да си помисля, че той е най-милото и невинно същество. Разхождаха се дълго. Накрая той я изпрати до тях и си тръгна. Продължих да го следя. Тобиас отиде в някакъв склад, който изглеждаше изоставен. Отвори вратата и влезе. Отстрани имаше малко прозорче. Погледнах и видях Тобиас и приятелите му. Пред тях имаше пакети, пълни с бял прах -наркотици. Това, точно това беше грешката, която чаках. Извадих телефона си и направих снимки. Исках да отида в полицията и да го предам. Изведнъж ми се зави свят. Залитнах и бутнах нещо. Чу се шум и некодниците излязоха. По дяволите не биваше да разбират, че знам за това. Затичах се, видях едно дърво и се покатерих на него.
Те се поогледаха и пак влязоха в склада. Слязох от дървото и тръгнах към вкъщи. Случайно погледнах към корема си. Имаше кръв. Мамка му шевовете се бяха разкъсали. Не можех да се върна в болницата, нали преди няколко часа избягах от там. Ситуацията не беше никак добра, трябваше веднага да измисля нещо. Сетих се, че в нашия блок, на първия етаж живееше една медицинска сестра. Добрах се някак до блока и звъннах на вратата ѝ. Жената отвори. Погледът ѝ беше изненадан.
-Помогни ми.
-Какво е станало, момиче?
-Скоро ми правиха операция, а днес шевовете ми се разкъсаха.
-Трябва да отидеш в болница.
-Не мога. Дълга история е. Ще ми помогнеш или не?
-Добре, но на твоя отговорност.
-Съгласна съм.
-Влез тогава.
Влязох и легнах на дивана.
-Предупреждавам те, че ще боли.
-Все едно, просто го направете.
Тя приготви необходимите неща и започна. Отначало изпитвах болка, но после затворих очи. Представих си как прегръщам Дари и забравих за болката.
-Готово.-каза жената.
-Благодаря ти много. Няма да забравя тази услуга.
-Чао и се пази.
-Ще опитам.-усмихнах се и се прибрах.
Легнах си и заспах веднага. Пред погледа ми се появи ужасна картина. Аз бях окована за една стена, а срещу мен Тобиас насилваше Дари. Дърпах веригите, опитвайки се да ги изтръгна от стената, но колкото повече ги дърпах, те толкова повече се затягаха...
-Остави я, нещастнико!-крещях.
-Нали щеше да я пазиш?- смееше се той насреща.
-Недей, остави я... Остави я!-изкрещях и се събудих. Нямах намерение цял ден да си седя вкъщи. Затова реших да изненадам Дари, че съм излязла от болницата. Щях да я изчакам пред тях и после заедно щяхме да отидем на училище...